0074: Екологичен одит на околната среда (Ekologichen odit na okolnata sreda).

Екологичен одит е независимата проверка на стопанска или друг вид дейност, насочена към откриване и оценка на екологичните рискове за околната среда и изработването на препоръки за повишаване нивото на екологична безопастност в тяхната дейност.

 

Екологичният одит по настоящем се определя, регулира и извършва от екологичното законодателство на Република България за опазване на околната среда, което е синхронизирано и с това на Европейския съюз. Екологичната експертиза се води в съответствие с изискванията за осъществяване на екологична одиторска дейност.

Сред главните изисквания са необходимостта да се извършва независима проверка на стопанската и други дейности на бизнеса, организации и физическите лица, с цел да се съблюдават нормите и правилата за опазване на околната среда, екологичните изисквания, включително правилното съставяне и водене на отчетността по използването и възпроизводството на природните ресурси.

Екологичният одит е систематизиран и документиран процес на анализ, в който целенасочено се получават и уточняват сведения и справки, които свидетелстват или потвърждават съответствието на екологичната насоченост на дейността, условията, резултататие, системите за управление, а също и информация от областта на критериите за одит и екологична безопастност и резултатността на този процес за съответното предприятие или организация.

--------------------------------------------------

0073: Биосфера и околна среда (Biosfera i okolna sreda).

Биосферата е част от околната среда и представлява съвкупност от частите на земната обвивка, каквито са хидро-, атмо- и литосферата, които са заселени с живи организми, намират се под тяхното въздействие и са заети с продукти от тяхната жизнена дейност.

Понятието биосфера е сложно съставна дума “био” + “сфера”, въведено е в употреба от австрийския геолог Едуард Зюс през 1875 г. и означава област на активен живот, обхващащ предимно долната част на въздушната обвивка (15 - 20 км от атмосферата), почти цялата част на водната обвивка (хидросферата) и сравнително най-горната част на земната обвивка - почвата на около 2 - 3 км дълбочина и 1 -2 км под дъното на водните басейни.

В биосферата живите организми и средата на тяхното обитаване са органично свързани и си взаимодействат помежду си, като по този начин образуват цялостна динамична система. Или това е учението за активната обвивка на земята, в която съвкупната дейност на живите организми, в което число са и хората, се проявява като геохимичен фактор от планетарно значение и мащаб.
--------------------------------------------------
 Фотоизточник: google.images

0072: Ефект на пеперудата за околната среда (Efekt na peperudata za okolnata sreda).

Ефект на пеперудата е понятие от естествените науки, което намира сериозно приложение в опазването на околната среда и по-точно, в обясненията на някои от ефектите на взаимна свързаност на природните явления.

Ефектът на пеперудата обозначава свойство на някои хаотични системи, при което незначителни влияния върху системата могат да имат значително по.голям и непредвидим ефект някъде на друго място и по друго време.

По този повод често се дава примера, че ако една пеперуда махне с крилцата си в Южна Америка, това може да предизвика ураган над Япония. “Ефектът на пеперудата” е също американски филм от 2004 год., по сценарий основат на същото понятие от Теорията на хаоса.

Детерминирания хаос или детерминираните хаотични системи са чувствителни към слабите въздействия. В хаотичния свят е трудно да се предскаже какви варианти ще възникнат в дадено време на дадено място, понеже неопределеността и грешките (от предсказанието) нарастват експоненциално (стремително) в течение на времето.

Наименованието на явлението “ефект на пеперудата” дължим на Е. Лоренц, който дава подобен пример, че ако една пеперудка махне с крилата си в Айова, така може да предизвика лавина от ефекти, които могат да достигнат висшата си сила по време на дъждовния сезон над Индонезия.

Тозе ефект предизвиква алюзия и в разказа “И гръм удари” на Р. Бредбъри от 1952 г., където гибелта на пеперуда в далечното минало, предизвиква промени в света на бъдещето. Което пак е акцент върху взаимната свързаност и вазимозависимост на света.

Така че, същността на понятието Ефект на пеперудата” е в това, че неголеми разлики в първоначалните условия или явление с слаб и даже незначителен ефект в единия край на хаотичната система, може да породи огромни различия в крайните явления, като при това ги прави и непредсказуеми, поради многовариантността на възможните изходи - което обяснява проблемите пред екологията на околната среда.
--------------------------------------------------

0071: Правилно ли ползваме понятието «екология» във връзка с околната среда (Pravilno li polzvame ponyatieto ekologia vav vrazka s okolnata sreda)?

Струва си да се замислим дали използваме правилно понятието екология във връзка с околната среда. Например, често казваме, че в нашия град или район екологията се е «влошила».

Това не е правилно. Екологията е наука като всяка друга - география, биология, история, затова тя не може да се влошава или подобрява, освен като наука. Нима казваме, че при нас се е влошила историята или математиката.

Влошаване или подобряване може да се наблюдава в състоянието на околната среда или в екологичната ситуация, в параметрите за качество на въздуха, почвата, водите.

Неправилното използване на понятията означава непознаване на проблемите, което води до неспазването на елементарните екологични норми (все си мислим, че някой друг ги прави тези влошавания) и така сами предизвикваме зачестяване на пороите, наводненията, земетресения и т.н

Крайно време е да придобием поне елементарни екологични знания за състоянието на околната среда и да разберем ефекта на пеперудата, която махнала с крилцата си в единия край на земното кълбо и това предизвикало упостушителен ураган на другия му край.

Всъщност е така - състоянието на околната среда зависи персонално и лично от всеки един от нас и от примера, който даваме с поведението си към околните хора. Затова трябва да се научим не само правилно да ползваме понятията екология и околна среда, но и да спазваме елементарните норми, залегнали в тях или да се сърдим на себе си за връхлитащите ни едно след друго бедствия.
--------------------------------------------------

0070: Видове ГМО - червени биотехнологии (Vidove GMO - cherveni biotehnologii).

Червените биотехнологии са един от видовете ГМО (Генно модифицирани организми), използвани във фармацефтичната промишленост като фабрики за производство на лекарствени препарати и по точно - за получаване по този начин на съставките за някои от фармацевтичните продукти.

За целта изследователи и учени от експерименталните лаборатории на съответните компании променят генокода на микроорганизмите, като по този начин ги заставят да изработват нужните вещества, какъвто е случая с човешкия инсулин от трансгенни бактерии.

Естествено това се прави в съответните лаборатории, като крайния продукт се получава посредством ГМО, но самия той не представлява ГМО. Но в последните години, по фермерските полета, започва отглеждането на т.н. растения «фармафабрики», какъвто е трансгенния ориз, съдържащ човешки гени, отговарящи за производството на определени белтъчини и ферменти.

По този начин, ориза се превръща във фабрика на определени съставки за медицинските препарати, които ще се добавят в редица храни, в т.ч. и в млечни смески за кърмещи деца, за да се нали тяхната смъртност от диария в страните от третия свят - и за всичко това има разрешение за отглеждане в откритата почва в щата Канзас, САЩ от 2008 г.

Червените биотехнологии, като един от основните видове ГМО, вече реално навлизащи за открито отглеждане, повдигат много въпросителни. Затова Съюза на обезпокоените учени на САЩ отравя към властите петиция с искане да се забрани отглеждането на ориз с човешки гени на открито и тя е подписана вече от десетки организации.
--------------------------------------------------

0069: Антропогенни замърсители на околната среда (Antropogenni zamarsiteli na okolnata sreda).

Има различни видове антропогенни (от човешки фактор) замърсители на околната среда, част от които са разрушаеми от биологични процеси, а има и такива, които са устойчиви и неразрушаеми по биологичен начин.

Първите влизат в естествения кръговрат на веществата и поради тази причина бързо изчезват или са подложени на ускорено разрушение от биологични агенти.

Вторите, неразрушаемите, не влизат в естествения кръгооборот на веществата в природата и затова се разрушават от организмите в т.н. хранителни вериги.

Замърсяванията на околната среда могат също да се подразделят на естенствени или природни, които се предизвикват от различни катастрофи, като изригването на вулкани, естествени наводнения, земетресения и др. п.

А антропогенните замърсявания са предизвикани в резултат от дейността на човека. Да вземем за пример отново наводненията, но такива, които са станали в следствие на скъсване на язовирна стена, която по една или друга причина не е била стопанисвана по подходящ начин именно от хората.

Сред самите антропогенни замърсявания също може да се направи определено разделяне на

• -    биологически, независимо дали са в следствие от дейността на човек или със естествен произход;

• -    механични въздействия, замърсяващи средата с различни агенти, оказващи само механично въздействие, без физико-химични последствия;

• -    химически замърсявания, които предизвикват промяна в естествените химически свойства на околната среда, в резултат на което се повишава средногодишното колебание в количествата на определени вещества или става проникване на вещества, които в нормални условия отсъстват в средата или концентрациите им надхвърлят нормата.

--------------------------------------------------
 Фотоизточник: google.images

0068: Подраздели на екологията (Podrazdeli na ekologiata).

Екологията е наука за взаимоотношенията на човека и организмите с околната среда. В наши дни тя получава значително развитие и в тази връзка се подразделя на редица научни отрасли, дисциплини и направления, според различни критерии.

По отношенията с предмета на изучаване, екологиите могат да бъдат най-различни - на микроорганизмите, на гъбите, на животните, на растенията, на земеделските култури, на човека, обща екология и др.

Според размера на изучаваните обекти също има редица екологии, като автоекология (изучаваща самия организъм и неговата среда), ландшафтна (големите геосистеми с участието на живота в тях и неговата среда), демекология (или популационна - изучаваща популациите и тяхната среда), мегаекология - учение за глобалните екологични процеси и биосферата на Земята.

Според средата и нейните компоненти, също наблюдаваме различни подразделения, като такива за сушата, за пресните водоеми, за планините, за моретата, на арктическите зони, на химическите вещества.

Според фактора време и начините на подход към предмета на изучаване, може да има историческа, еволюционна, динамична, аналитична екологии. Всеки подраздел на екологията дава възможности за работа и реализация на много специалисти, поради огромното значение на въпросите за околната среда в днешно време.

Затова понятието «екология» е носител на прогрес и фактор за личностно развитие, с решаващо значение в свят, в който големите природни бедствия зачестяват, стават все по разрушителни и това се дължи основно на непремерената дейност на човека върху малката планета Земя.
--------------------------------------------------