Околната среда

0069: Антропогенни замърсители на околната среда (Antropogenni zamarsiteli na okolnata sreda).

2012-02-08T03:31:00.000-08:00

Има различни видове антропогенни (от човешки фактор) замърсители на околната среда, част от които са разрушаеми от биологични процеси, а има и такива, които са устойчиви и неразрушаеми по биологичен начин.

Първите влизат в естествения кръговрат на веществата и поради тази причина бързо изчезват или са подложени на ускорено разрушение от биологични агенти.

Вторите, неразрушаемите, не влизат в естествения кръгооборот на веществата в природата и затова се разрушават от организмите в т.н. хранителни вериги.

Замърсяванията на околната среда могат също да се подразделят на естенствени или природни, които се предизвикват от различни катастрофи, като изригването на вулкани, естествени наводнения, земетресения и др. п.

А антропогенните замърсявания са предизвикани в резултат от дейността на човека. Да вземем за пример отново наводненията, но такива, които са станали в следствие на скъсване на язовирна стена, която по една или друга причина не е била стопанисвана по подходящ начин именно от хората.

Сред самите антропогенни замърсявания също може да се направи определено разделяне на

- биологически, независимо дали са в следствие от дейността на човек или със естествен произход;

- механични въздействия, замърсяващи средата с различни агенти, оказващи само механично въздействие, без физико-химични последствия;

- химически замърсявания, които предизвикват промяна в естествените химически свойства на околната среда, в резултат на което се повишава средногодишното колебание в количествата на определени вещества или става проникване на вещества, които в нормални условия отсъстват в средата или концентрациите им надхвърлят нормата.

--------------------------------------------------
Фотоизточник: google.images

0068: Подраздели на екологията (Podrazdeli na ekologiata).

2012-02-01T22:52:00.001-08:00

Екологията е наука за взаимоотношенията на човека и организмите с околната среда. В наши дни тя получава значително развитие и в тази връзка се подразделя на редица научни отрасли, дисциплини и направления, според различни критерии.

По отношенията с предмета на изучаване, екологиите могат да бъдат най-различни - на микроорганизмите, на гъбите, на животните, на растенията, на земеделските култури, на човека, обща екология и др.

Според размера на изучаваните обекти също има редица екологии, като автоекология (изучаваща самия организъм и неговата среда), ландшафтна (големите геосистеми с участието на живота в тях и неговата среда), демекология (или популационна - изучаваща популациите и тяхната среда), мегаекология - учение за глобалните екологични процеси и биосферата на Земята.

Според средата и нейните компоненти, също наблюдаваме различни подразделения, като такива за сушата, за пресните водоеми, за планините, за моретата, на арктическите зони, на химическите вещества.

Според фактора време и начините на подход към предмета на изучаване, може да има историческа, еволюционна, динамична, аналитична екологии. Всеки подраздел на екологията дава възможности за работа и реализация на много специалисти, поради огромното значение на въпросите за околната среда в днешно време.

Затова понятието «екология» е носител на прогрес и фактор за личностно развитие, с решаващо значение в свят, в който големите природни бедствия зачестяват, стават все по разрушителни и това се дължи основно на непремерената дейност на човека върху малката планета Земя.
--------------------------------------------------

0067: Геопатогенна зона (Geopatogenna zona).

2012-01-25T21:24:00.000-08:00

Геопагоненна зона е част от земната повърхност, която по едни или други причини е опасна за пребиваването на хората или други живи организми. Постоянно излизат съобщения за това, че като се спи на едно определено място в къщи, се появяват болести, а като се смени мястото - изчезват.

Най-често наличието на такива участъци се обяснява със земно излъчване от местата на пресичане на подземни водни потоци, протичащи на различни нива или с наличието на подземни кухини. Тази ситуация има общо с радиистезията, понеже тя е основния начин за засичане на геопатогенните зони и техните характеристики.

Съгласете се, че няма да се почувствате комфортно, ако някой Ви каже, че спите в легло, разположено в зона “зъба на Дракона”. Със сигурност ще се разтревожите, а след време и рак може да хваните или най-малкото някои други неприятни неща.

Често могат да се прочетат статии за ужасяващото влияние върху здравето на хората на т.н. патогенни зони, от които човек може да настръхне. От друга страна, даже и водопроводчик да поканите за ремонт, първата му работа е да Ви наплаши колко сте закъснели да го потърсите и какви ужасни неща са можели да се случат без неговата намеса.

Всичко това е известно като “синдром на майстора” и такова поведение е разбираемо. Същото е и с един радиестезист - стреми са да стане значим във Вашите очи, а също и пред колкото е възможно повече други хора, с очевидната цел да завоюва място под Слънцето. Затова е добре човек сам да се информира и по-малко да се поддава на очевидни внушения.

Така както по Слънцето се наблюдават различни зони и петна с различен интензитет на излъчванията, не е изключено подобни зони да има и по Земята и ако тяхното излъчване е с по-различни характеристики, то да въздейства по един или друг начин върху живите организми (положително или отрицателно).

По-задълбочените изследвания показват, че подобни зони се “държат” променливо - интензивността на тяхното въздействие се мени през денонощието, по месеци и по години. Могат да пулсират, като се разширяват или свиват. Могат да променят местонахождението си. И като че ли единствената постоянна характеристика е обмена на енергия с космоса.

Геопатогенни зони има навсякъде, като различни автори посочват мрежа с различна стъпка - 1,5 до 2,5 метра, като в тази гъста, при това променлива мрежа, едва ли ще намерите постоянно безопасно място за леглото си. При това положение учудващото са не зоните, а че толкова малко хора се оплакват от тях.

Едно е сигурно, че геопатогенни зони има не от вчера и най-вероятно (всевъзможни зони определено има) те си съществуват от зората на въникването на Земята и Космоса. Тъй като и ние хората сме преминали тази еволюция от хиляди и милиони години, най-близкото до ума е да предположим, че по някакъв начин сме се приспособили и към зоните и към всичко останало на тази планета и да не се безпокоим за дреболии. Е, ако се наложи да живеем на Луната или на Марс, може би трябва да се замислим.
--------------------------------------------------

0066: Киселинни дъждове - с какво са опасни (Kiselinni gajdove – s kakvo sa opasni)?

2012-01-19T06:45:00.000-08:00

В екологията и опазването на околната среда често се говори за киселинни дъждове, но малко хора знаят с какво конкретно са опасни те. Образуват се в резултат от замърсяването на въздуха, като при това се свързват с атмосферната влага и киселинообразуващи газове - окиси на азота и сярата.

Тези вещества се съдържат в продуктите от изгарянето на различни отоплителни продукти в предприятия от машиностроенето, металургията, енергетиката (ТЕЦ-овете), предимно в изхвърляните от тях газове.

Най-често киселинните дъждове падат в индустриално развитите региони и са опасни с това, че нанасят непоправими вреди на околната среда, като при това могат да се пренасят на хиляди километри, според конкретните метеорологични условия.

Киселинни дъждове са причина за гибелта на горската и водната екосистеми и за намаляването на тропическите гори. Получава се ерозия на почвата, забавяне растежа на дърветата, намалява количеството на дивите животни, понижава се добивът от култури в земеделския сектор - и всичко това е следствие от същите киселинни дъждове.

Окислението на почвата води до унищожаването на хранителните вещества в нея, необходими на растенията и до цялостна деградация на флората и фауната. От планинските райони се отмиват олово, калай и алуминий, които попадат в повърхностните води.

Тези тежки метали са предизвикват онкологични патологии, сериозни заболявания на черния дроб, нервната система, бъбреците и стомаха. Разиват се астма и други заболявания на дихателната система. Азотният двуокис взаимодейства хемоглобина в кръвта, който отговаря за преноса на кислород до тъканите, което често е причина за респираторни и сърдечни заболявания.

Киселинните дъждове са опасни не само за живата природа, но и за многовековните паметници на културата, металните и бетонни конструкции. Здравите строителни съоръжения също са подложени на въздействието на киселия дъжд, тъй като азотния и серния окиси встъпват в реакция с мангана и калция, които влизат в състава на строителните материали.

По този начин, киселинните дъждове имат голямо въздействие върху екологията на цялата околна страна, като я подяждат и правят негодна за обитаване от всякаква гледна точка. По този начин, стремежът към удобство и “съвременни условия на живот” ни изиграват лоша шега, като ни поставят да живеем в условията на собствените си отпадъци и тяхното пагубно въздействие върху живота ни.
--------------------------------------------------
Фотоизточник: google.images

0065: Ерозия е многозначно понятие (Erozia - mnogoznachno ponyatie).

2012-01-10T11:41:00.000-08:00

Ерозия е понятие, което е доста многозначно (само като илюстративен пример - използва се и в медицината при заболяване на шийката на матката), но основното му приложение е в геологията, техниката и екологията при опазването на околната среда.

В каквато и област да се използва, той означава едно - разяждане, разрушение, подронване, измиване. От медицинска гледна точка, това е повреда на повърхностните слоеве на кожата или лигавиците. Причините обикновена са механични повреди и възпалителни процеси - като да речем, ерозия на стомаха.

В геологията така се нарича въздействието на вятъра, водата и леда върху почвата, обикновено в планински терени, при което става отмиване на повърхностния, обикновено - плодороден слой. Така, чрез действието на ерозията, се формират релефите на дадена територия.

В техниката възникват различни видове ерозия поради различни механични въздействия - удари и триене, върху повърхностите на металите, последвано от тяхното постепено разрушение. Същото може да се получи и от въздействието на електрически разряд, например при защитата на бойлерите.

В морските, езерни и речни крайбрежия тече постоянен процес на отмиване на бреговете в резултат на естествени процеси, предизвиквани например от трансгресията морето. Ерозии въздействат и върху разрушението на плажните ивици и брегове и в случаите на силни вълнения, протичащи в течение на много кратък период от време.

Всеки геолог може да потвърди, че това явление нанася сериозни вреди на селското стопанство и на екологията във връзка с опазване на околната среда, поради което изисква активна борба и разработването на противоерозийни мерки.

Ерозията е процеса, при който бавно се изтрива повърхността на земята, под въздействието на дъждовете, които отнасят в реките гъсти кални потоци, вятъра, който гони прах и пясък из полето. Завихрени води и вълни бият методично бреговете, отнасяйки слой след слой глина, отгризвайки камъни, пясък, издребнявайки ги на още по-дребни частици, завличани в морето.

Това е ерозията, на която дължим някои от чудесата на света, като Големия канон в Аризона. Но нейната роля е преди всичко, отрицателна и разрушителна. През 30-те година на 20-ти век, та превръща в прах плодородните равнини на щатите Тексас, Канзас, Оклахома, остовяйки без дом хиляди хора.

Водата е сред гловните виновници за ерозии по света. Та се просмеква в пукнатините в твърдите скали, замръзва там и ги разкъсва на парчета. След многогодишно въздействие, скалите се превръщат в чакъл, а след това в пясък и почва, а след това и тя се отмива.

Дъждовете попиват в почвата, докато я размекнат напълно и продължават да текат по повърхността във вид на ручеи, след това - на потоци, събирайки се в реки, винаги отнасяйки със себе си почва и тиня. На това явление се дължи плодорната почва по бреговете на река Нил, където от хилядолетия се води земеделие.

Реките, в продължение на хилядолетия, прокопават долини, в които текат. Долините се разширяват и сливат, като ерозията изтрива земята до нивото на моретата и океаните. Процеса се подпомага активно и от ветровете, макар че те действат значително по-бавно. А в миналото, значителна роля са играли и ледниците, отнасяйки големи маси почва със себе си.

В миналото ерозията силно е увреждала селското стопанство. Фермерите не разбирали, че скъпоценния повърхностен слой се отнася с времето, нито са знаели как да го преустановят. Те разоравали дълбоко почвата и на повърхността излизал подпочвен слой, който бързо се превръщав в прах и се издухвал от ветровете.

Днес има редица нови методи за водене на земеделие, които помагат да се предотвратят загубите от ерозия. От една страна, плуга вече не се използва в такива мащаби, а от друга засяването се прави по-плитко или направо върху почвата (пшеница, царевица), което помага да се запази плодородната почва.

В пресечените местности, склоновете се обработват напречно, вместо да се разорава отгоре - надолу и при първия дъжд, цялата почва се събира в подножието на хълма. Това е контурно оране, което препятства възможността да се образуват нисходящи бразди. Разбира се, има редица други методи за успешна борба с ерозиите, предизвиквани от водата и ветровете, което подпомага екологията на обработваемите участъци и опазването на околната среда.
--------------------------------------------------

0064: Какво е екосистема (Kakvo e ekosistema)?

2012-01-02T06:59:00.000-08:00

Понятието за екосистема (екологична система) е свързано с екологията на околната среда, но има много определения, като повечето от тях са объркващи и по този начин е трудно да се разбере какво се крие зад научния термин и как по-просто да се разбира той. Затова ще се опитаме да го раздробим на съставните му части и така да изтъкнем главните му признаци.

Преди всичко, екосистемата е главно понятие в екологията на околната среда, нещо като елементарна единица за биосферата на Земята и е въведено в употреба през 1935 г. от А. Тенсли. То обединява в себе си живите същества и неживите обекти на природата, които съществуват взаимосвързано на едно и също място в дадена местност.

На такива места се наблюдава кръговрат на веществата, циркулация на слънчевата енергията към растенията, отношения на организираност и подчинение на природните закони. Всяка система съхранява своята устойчивост във времето. И това са главните признаци на всички екосистеми - съвкупност от живи и неживи части, устойчивост и кръговрат на веществата и енергията.

Която и екосистема да вземете (водоем, поле, гора…), в нея съществуват продуценти - растения, които произвеждат хранителни вещества с използването на слънчева светлина, консументи - организми, хранещи се с растения и други живи организми. Освен това съществуват детритофаги - организми, използващи мърша и редуценти - гъби, бактерии, окончателно разрушаващи и разлагащи отмрелите остатъци.

По такъв начин, участниците в природното съобщество осигуряват пълен кръговрат на веществата, намирайки се в хранителната верига. Размерите на екосистемите не се задават от географски параметри и в това е главната разлика от биоценозите.

Така например, в екосистемата на гората може да има друго устойчиво съобщество на територията на водните потоци, като размерите й варират - от капката дъждовна вода, до океана и биосферата. В това екологично понятие, ударението се поставя на създадените хранителни вериги, кръговрата на вещества и енергия, видовото разнообразие, а не на размера.

Разглеждайки различни екосистеми, се обръща внимание на техния състав - количество на видовете, размер на популациите, техните съотношения и жизнени форми. Интересно е също разпределението на видовете и на другите компоненти в пространството и взаимоотношенията между тях. По този начин се описва и изучава всяка екосистема и нейното въздействие и значение за околната среда.
--------------------------------------------------

0063: Понятието природа е основно в екологията и опазването на околната среда (Priroda – osnovno ponyatie v ekologiata i opazvaneto na okolnata sreda).

2011-12-22T22:55:00.000-08:00

Понятието "природа" е основополагащо в системата на екологията и опазването на околната среда от замърсяване. То съответства на латинското "natura" от "nasci" и на гръцкото "physis" от "phyein" със значението на възниквам, бивам роден. Ако разделим и нашата дума така "при - рода", ще се убедим в подобното значение - прираждане, пораждане или основа на живота от самото му възникване.

Битовото значение на понятието е като естествена среда за обитаване от човека или всичко, което ни обкръжава, външния свят, естествените условия за съществуване на обществото, с изключение на изкуственото - създаденото от нас, хората. Осъществяването на обмен на вещества между човека и природата е закон, който регулира общественото производство и е условие за самия човешки живот.

Но в последните десетилетия, съвкупната обществена дейност оказва все по-забележимо въздействие върху околната среда, което все по-настойчиво ни задължава да се замисляме и въвеждаме мерки за опазване на природната чистота и разнообразие, защото заедно ние представляваме едно цяло и не е възможно да съществуваме поотделно или изолирани от нея.

Всички знаем какво е природа, но е трудно да го обясним с думи. Тя е цялата наша планета с всичко, което е на нея - земята, горите, планините, водата във всичките й форми, животните, растенията и хората и всички ние сме създадени и поддържани от нея. Природните сили са огромни във всяко едно отношение и сам човек е безсилен пред тях - може само да се съобразява с тях и да се опитва да ги използва в ежедневието си.

Но напоследък човешката дейност започва да излиза от контрол и това значително влошава условията ни за обитаване, като по този начин предизвикваме мощен отпор на своето неблагоразумие под фомата на все по засилващи се и все по-зачестяващи природни катаклизми и стихийни бедствия - урагани, пожари, наводнения, земетресения, цунами ... Всичко това ни заставя все по-сериозно да се замисляме освен за правата си, и за своите отговорности и задължения.

Всъщност, мисля си, че вече е дошъл края на веселия, безгрижен и беотговорен живот, тип «аху-иху». И в тази ситуация трябва да сме съвсем наясно, че не природата се нуждае от опазване. Даже да съберем в ядрото на Земята всичките си оръжия и взривове и да ги възпламеним едновременно, което да разкъса планетата ни на прашинки, това не е в състояние да я унищожи. След няколко милиона или няколко стотин милиона години, тя отново ще се събере в едно (вижте сега пръстените на Сатурн) и еволюцията ще тръгне отново.

Следователно, със своя неблагоразумен начин на живот, ние вредим преди всичко и основно на себе си. А природата е целия заобикалящ ни отвсякъде свят в безкрайното многообразие на своите проявления, обективната реалност, съществуваща извън и независимо от нашето съзнание - без начало, без край, без ограничения в пространството и във времето, намираща се в постоянно движение и промени.

Ако трябва да обобщим понятието «природа», то има три основни значения в нашия език:

- външния свят по отношение на нас, хората и цялото ни човешко общество;
- биологичната същност (страна, основа, част) на всеки човек, поотделно;
- същността на едно нещо, каквото и да е то.

Затова в никакъв случай не бива да подценяваме или още повече - да пренебрегваме ролята на природата в нашия живот, особено в контекста на екологията и опазването на околната среда, защото това е не само самонадеяно, но и фатално за бъдещото ни съществуване. Природата ни наблюдава и може да реши, че ние сме неуспешен и неудачен вид и след милиони години да ни замени с някаква по-удачна форма, като зелени човечета или кой знае какво.
--------------------------------------------------

0062: ГМО са генетично модифицирани организми (GMO sa genetichno modificirani organizmi).

2011-12-04T11:49:00.001-08:00

ГМО е съкратеното обозначение на понятието генетично модифицирани организми, което включва хранителни продукти и живи организми, създадени с помощта на технологиите по генно инженерство, намиращи широко приложение в селското стопанство. ГМ растенията имат повишен добив и са устойчиви на вредители.

Промяната се осъществява чрез внедряването на чуждородни гени в манипулираното растение, с цел да му се придадат нови свойства. Технологията, позволяваща да се създават модифицирани растения е генното инженерство, често се нарича съвременна биотехнология и има големи перспективи в най-различни сфери на човешкия живот.

С тези нови технологии трябва да се отнасяме много предпазливо, защото те предлагат доста интересни възможности за увеличаване на добивите и подобряване на печалбите, но евентуалните вреди са почти неизследвани, а все повече се засилват подозренията, че те се проявяват не веднага, а след няколко поколения, като например намаляването на раждаемостта.
Чрез т.н. съвременна технология, съответния организъм (най-често - растение) се подлага на промяна на генетично ниво, която изменя структурата му в посока на подобряване свойствата на растеж, по-голяма добивност и устойчивост към вредители и неблагоприятни условия на околната среда.

Привържениците на генната инженерия твърдят, че това е същата, позната от векове селекция, но малко по-ускорена, като с нейна помощ обещават да излекуват болестите, които се предават по наследство (генетичните). А противниците на ГМО твърдят, че такъв процес на промени на гените доста се отдалечава от селекцията и е опасен, тъй като изкуствено въведения ген може да се прояви непредсказуемо.

Генетичното инженерство, от много години, с успех се прилага в медицината. Например, с помощта трансгенни бактерии се произвежда човешки инсулин, който вече е спасил хиляди и хиляди човешки животи. В този случай манипулациите се извършват в закрити, лабораторни условия и по никакъв начин не взаимодействат с околната среда, крайния продукт не е ГМО, а негово производно - инсулин.

Този вид приложение не предизвиква опасения в по-голямата част от обществото. Но все пак, най-масово тази технология се прилага в селското стопанство, директно засяга живота на всеки човек и самите организми попадат без контрол в средата ни на обитаване. Повече от 80% от отглежданите понастоящем ГМ растения са соята и царевицата.

У тях, чрез имплантирането на специфичен ген, се обезпечава устойчивост у растенията към хербицитите, което им позволява да оживеят след обилното пръскане с химикали. Всичките тези растения, за сега принадлежат най-вече на три транснационални корпорации. Именно използването на генни модификации в земеделието, а след това и в хранителните продукти, предизвиква най-големи опасения в обществеността и независимите специалисти от цял свят.

След тях много често се изявяват фермери, местни и общински власти. Затова в много страни, продуктите, съдържащи генно модифицирани организми (най-често се имат предвид хранителни продукти), са забранени и срещу тях се води истинска информационна война.
--------------------------------------------------

0061: Екология (Ekologia / Ecology).

2011-11-18T09:59:00.000-08:00

Понятието екология води началото си от древно гръцкото понятие οἶκος / oikos, което означава дом, обиталище, жилище, имущество и от понятието λόγος / logos — наука, учение, понятие, които заедно придобиват значението на биологична наука за отношенията на живите организми и техните съобщества помежду им и с околната среда.

В тези «отношения» попада изучаването на организацията и функционирането на надорганизмените системи на различни нива, като популация, видове, биоценоз (съобщества), екосистеми, биогеоцинози и биосфера. В т.ч. влиза и взаимодействието между човека и биосферата. Днес ние постоянно четем и слушаме за проблеми в тази нова област, която има голямо значение за бъдещето на човечеството.

Немският биолог Ернст Хекел (Ernst Heinrich Philipp August Haeckel, 1834-1919), в труда си «Generelle morphologie der organismen. Allgemeine grundzüge der organischen formen-wissenschaft, mechanisch begründet durch die von Charles Darwin reformirte descendenztheorie” от 1866 год. За пръв път използва термина “екология”.

Днес това е междудисциплинарен отрасъл на границата между биология, гиография, физика, химия и обществени науки, а според мен, трябва да включи и психологията, защото безпардонното замърсяване на околната среда е сериозен психологически проблем при всичките тези предупреждения - наводнения, земетресения, озонни дупки и т.н.

Всяко същество, без изключение, върху планетата има свой начин на живот, който зависи частично от самия организъм и неговата дейност и частично от заобикалящата го среда. Природата влияе върху обитателите на земята, а те от своя страна влияята на природата. Всеки организъм е една малка частичка от цялото. Затова, когато изучаваме живота, ние трябва сериозно да се интересуваме и от неговото обкръжение. Това правят еколозите.

В средата за обитаване, освен живите организми (растения и животни) влизат също почвите, минералите, водите, въздуха, стратосферата, близкия и по-далечния космос. Затова екологията е комплексна наука, използваща знания от много други науки. През 20-ти век и до сега стремително нараства влиянието от дейността на човека върху живата и нежива Природа и това въздействие се нарича антропогенно влияние, т.е. такова, породено от човека.

Този термин идва от гръцкото «антропос» - човек и «генез» - раждане, възникване т.е. антропогенез. Това идва да подскаже, че човека е неразделна част от Природата и за съжаление, антропогенните въздействия не винаги са полезни за нея. Затова работата на еколозите е да изучават внимателно човешките дейности и тяхното въздействие върху околната среда и да правят каквото е необходима, за да я предпазват от замърсяване.

Така изучавайки взаимовръзките между живите организми в света, екологията може да ни подскаже как ефективно да използваме и съхраняваме планетните ресурси, като все повече се ориентираме към тяхната възобновляемост. Как да използваме земята? Как да съхраняваме горите? Как да се предпазваме от вредители? Изобщо, доста практически и жизнено важни въпроси поставя живота пред еколозите.

Съществуват пет основни подхода в екологията:

- популационна Е. - изучаване динамиката на числеността на популациите и нейната връзка с външните фактори;
- изучаване на природните съобщества;
- проучване на местообитанията;
- изследване на екосистемите, в т.ч. и кръговрата на веществота и енергията в природата;
- еволюционна Е. по реконструкция на древните природни съобщества, прогнозиране на измененията в тях, проучване на промените свързани с дейността на човека.

В екологичната система влизат абиотичните (неживи) и биотичните (живи) компоненти. Абиотичните компоненти на биоценоза се наричат биотипи, а биотичните - биоценози. Почвата, която се причислява към абиотичните компоненти, често се разглежда и като отделна структурна единица на екосистемата.

Биотипите се обединяват в биохори, а те от своя страна - в биоцикли. Например, биотипите на каменистите, пясъчните и глинестите пустини се обединяват в биохора на пустините,а биохорите пустините, горите и степите се обединяват в биоцикъла на сушата. Трите биоцикъла на сушите, моретата и вътрешните водоеми образуват биосферата.

Едно от най-важните екологични понятия е потока на енергията, която постъпва в екологичните системи, в крайна сметка, от Слънцето. Така автотрофите използват непосредствено слънчевата светлина, а геотрофите получават от автотрофите вече преобразувана енергия във вид на хранителни вешества.

За 1 година, 1 кв. Метър земна повърхност, с растенията върху нея, поглъща около 5 - 10 Дж топлина. По-голямата част от енергията се отразява веднага обратно в атмосферата, а друга част се усвоява от организмите и преминава в други форми, но при това още известна част от енергията се излъчва в атмосферата като топлина.

Може да оприличим Земята като едно голямо село. До скоро разглеждахме живата и неживата Природа и екологичните системи като че ли без участието на човека. Всъщност, до «скоро» така е и било. Но човека е част от природата и затова трябва да сме наясно какво представлява човечеството. Съвсем наскоро човешката популация достигна численост от 7 млрд. индивида и трябва да ни е съвсем ясно, че това е критичен фактор от решаващо екологично значение.
--------------------------------------------------

0060: Замърсяване на околната среда (Zamarsyavane na okolnata sreda).

2011-11-14T08:07:00.000-08:00

Замърсяването на околната среда е свързано с постъпването на всякакви

твърди,
течни,
газообразни вещества,
микроорганизми или
различни енергии - топлинна, електромагнитна, радиоактивна

в количества, предизвикващи изменение в състава и свойствата на компонентите на природата и оказващи вредно въздействие върху

човека,
флората и
фауната.

По своя произход, замърсяването на околната среда се подразделя на

антропогенно и
естествено,

а според въздействието върху организмите и еко системите то бива

механично,
физическо,
химическо,
биологическо.

Днес, всеки трябва да отчита причините за замърсяванията в природата, да прави всичко за нейното съхраняване, като организира правилно дейността си и предприема всичко възможно за намаляване на замърсяването, от което в повечето случаи се обуславят

ерозията,
корозията на материалите,
болестите.

Замърсяване в тесния смисъл на думата е внасянето в някаква среда на нови, нехарактерни за нея

физически,
химически и
биологически агенти

или превишаването на естественото средно ниво на същите агенти в средата.

Непосредствените обекти на замърсяване са основните компоненти на местообитаване (екотоп) -

атмосфера,
вода,
почва,

а косвени обекти са техните съставни (биоценоз) -

микроорганизми,
растения,
животни.

Основните замърсители са с доста различен произход -

промишлени предприятия,
енергетика,
битови отпадъци,
отходни води и екскременти от животновъдството,
транспорт,
торове,
пестициди,
радиоактивни източници и др.

Сред инградиентите на замърсителите са хиляди

окиси,
токсични вещества,
аерозоли,
химически съединения.

Различните източници на изхвърляния могат да имат еднакъв или различен състав на замърсяващите вещества. Например, въглеводородите постъпват в атмосферата и от изгарянето на въглища, и от горене на дърва, на нефт и нефтени продукти, от газо- и нефтодобив.

Проблеми със замърсяването на околната среда може да предизвика всеки

химически,
физически или
биологически (като микроорганизмите)

агент, който подава в околната среда или възниква в нея в количества, излизащи зад рамките на своите

обичайни концентрации,
среден природен фон,
естествени колебания,

разглеждани в определен времеви интервал.
--------------------------------------------------

0059: Енергетика и околна среда (Energetika i okolna sreda).

2011-11-09T01:43:00.000-08:00

Днес, качеството на живота на съвременния човек се обуславя в значителна степен от нивото и състоянието на енергийната инфраструктура, създаваща необходимия енергиен комфорт и вредите за околната среда, които това носи. Енергията присъства като съществен елемент във всеки краен продукт на производството и на услугите. Надеждното и сигурно функциониране на тази инфраструктура се обезпечава от енергийният отрасъл на страната, произвеждащ, добиващ и предоставящ тези съвременни блага на обществото.

Енергийното производство е натоварено с тежката отговорност да осигурява адекватни условия за покриване на нарастващите нужди от енергия на световната икономика. В тази своя задача енергетиката трябва да балансира между предизвикателствата на изчерпващите се запаси от конвенционални енергийни ресурси, огромните екологични поражения, които използването им нанася върху заобикалящата ни природна среда и задължението да осигурява качествено, непрекъснато стабилно енергоснабдяване на достъпни цени.

Не съществува форма на превръщане на първичната енергия в електричество без това да се отразява неблагоприятно на околната среда. Ето защо Енергийната политика на Република България се осъществява в изпълнение на националните цели за постигане на икономически растеж на страната и създаване на предпоставки за нейното интегриране в европейските структури, при спазване изискванията за опазване на околната среда.

Определените от Енергийната стратегия на България приоритети на енергийната политика на страната, а именно сигурност на доставките, конкуренция в енергийния сектор и опазване на околната среда, напълно съответстват на приоритетите на енергийната политика на Европейския съюз.

Ограничаване на екологичното замърсяване е продиктувано и от факта, че България е страна по редица международни екологични споразумения, които третират ограничаване изпускането на определени замърсители, а основен източник на голям брой от тях е енергийният сектор.

Изпълняването на ангажиментите налага решаването на редица задачи, свързани с устойчивото развитие на енергийния сектор и необходимостта от изпълняване на функции, както по задоволяване на потребностите на икономиката и бита с енергия, така и ограниченията, свързани с екологичната обстановка.

Във връзка с глава 22 “Околна среда”, страната ни пое сериозни ангажименти, свързани със значително намаляване на вредното въздействие върху природата. Редица документи на ЕС, свързани с опазването й са вече транспонирани в българското законодателство и касаят в голяма степен енергетиката на страната.
--------------------------------------------------

0058: Екологични рискове на предприемаческата дейност за околната среда (Ekologichni riskove na predpriemacheskata deynost za okolnata sreda).

2011-11-01T12:57:00.000-07:00

В контекста на проблема за екологичните рискове (ЕР) на предприемаческата дейност за околната среда, е много важно понятието “екологично събитие”, т.е. реализиран екологичен риск.

За идентификацията на значимите за фирмата екологични рискове, за тяхната количествена и качествена оценка, за организацията на ефективно управление, е необходимо добре да се познават механизмите на действие на екологичното събитие върху фирмата.

В тази връзка се явяват редица теоретични и методологични въпроси: на какви параметри, показатели, аспекти на дейност на фирмата, е необходимо на първо място да се обръща внимание при оценка на действието на екологичното събитие?

Екология на човека.

В екологията на човека, влиянието на екологичните фактори и екологичните събития върху него се оценява с помощта на такива показатели, като

заболеваемост,
трудоспособност,
способност към репродукция,
смъртност.

По същият начин за субекта на предприемаческата дейност е необходимо отделянето на ключовите параметри, позволяващи да се оценява влиянието на екологичните фактори и екологичните събития.

Подборът на ключовите параметри за стопанският субект е твърде прост: това са параметри (характеристики), които осигуряват неговото

оцеляване,
развитие (ръст),
максимално дълго съществуване.

--------------------------------------------------

0057: Депа за отпадъци намаляват риска за околната среда (Depa za otpadaci namalyavat riska za okolnata sreda).

2011-10-09T20:37:00.000-07:00

В резултат на жизнената дейност на хората, промишлените дейности, строителството и разрушаването на сгради, се образува отпадък. При неправилно му управление, съществува риска за околната среда и човешкото здраве. За ограничаване в максимална степен на този риск се извършват различни форми за неговото третиране, в т.ч. обезвреждане.

Основен метод за обезвреждане на отпадъка в България е депонирането. Съоръженията (депа), на които се извършва обезвреждане чрез депониране, в зависимост от вида отпадъци, които приемат се разделят на следните видове:

•    за опасни материали;
•    за неопасни материали;
•    за инертни (строителни) материали.

Екологосъобразно обезвреждане.

За осигуряване на обезвреждането без риск за човешкото здраве и околната среда, е необходимо депата да бъдат изградени на подходящи места, при спазване изискванията за тяхното проектиране, строителство и експлоатация.

Избор на площадка.

При избор на подходящи терени за изграждане се спазва Наредба № 7 за изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъците (обн. ДВ, бр.81/2004 г.)

Местоположението трябва да се съобразява с:

Изискванията за отстояние на границите.

Забраните и ограниченията, свързани с експлоатацията на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съораженията за битейно-битово водоснабдяване и за минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиени нужди.

Наличие в района на площадките на:
•    Подземни води;
•    Крайбрежни води;
•    Незащитени водоносни хоризонти с максимално водно ниво на дълбочина, по-малка от 1 м под долния изолационен екран;
•    Общо и индивидуално водоползване и ползване на водни обекти;
•    Защитени територии;
•    Недвижими паметници на културата;
•    Площи, за които има разрешение за търсене и/или проучване на подземни богатства.

Проектиране и изграждане.

При проектиране, изграждане и експлоатация на депа за отпадъци трябва да бъдат спазени изискванията, регламентирани с Наредба № 8 за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на съоражения и инсталации за оплзотворяване и обезвреждане (ДВ, бр. 83/2004 г.)

Проектните решения трябва да осигуряват недопускане замърсява на атмосферния въздух, почвите, подземните и/или повърхностните води.

Изисквани към експлоатацията.

При очакване на газови емисии за отвеждане на образувания в процеса на разлагане на отпадъците биогаз, се предвижда изграждане на газоотвеждаща система. При необходимост от повърхностно запечатване се предвижда горен изолиращ екран и т.н.

Доброто управление на новоизградените или модернизирани депа за отпадъци, включва ежедневно покриване на пластовете с промеждутъчен изолиращ слой, подходящо уплътняване, прилагане на система за собствен мониторинг и програма за допълнително обучение и квалификация на персонала, ангажиран с експлоатацията.
--------------------------------------------------

0056: Еколого-социална околна среда (Ekologo–socialna okolna sreda).

2011-09-08T04:53:00.000-07:00

Фирмите и предприятията в края на ХХв., започнаха да функционират в принципно нови условия на еколого-социалната околна среда, под която разбираме:

Приеманите от държавата на закони и норми, регламентиращи дейността на стопанисващите субекти, от гл. точка на опазването на околната среда и екологичната безопасност на обществото.
Действия на обществото (на обществените екологични организации, политическите партии, на населението, на средствата за масова информация) в отношението на фирмите във връзка с текущите екологични проблеми или във връзка с възможните бъдещи екологични проблеми.

Фирмите се опитват да се приспособят към съществуване в сравнително нови за тях условия на еколого-социалната околна среда, използвайки два основни начина:

Изпълнение на действащите екологични закони и норми, а също на екологичните изисквания на обществото;
Бягство от изпълнението на екологичните закони, норми и изисквания, използвайки за тази цел различни хитрости.

Но съзнателното нарушаване на екологичните закони и норми само по себе си създава допълнителни рискове за фирмите и се явява същият риск за фирмите, какъвто е и съзнателното нарушаване на всякакви други закони и норми и типично правонарушение или престъпление.

Друго е, когато нарушаването на екологичните закони и норми възниква не в резултат на зла умисъл, а поради небрежност, поради недостатъчната квалификация на специалистите или поради липса на средства. Такива ситуации има навсякъде около нас.

От ръководителите на фирмите се изисква добро познаване на екологичните въпроси, опит в екологичният мениджмънт, целенасочени усилия за изпълнение на екологичните въпроси и норми.

Смята се, че вероятността (причината) за нарушаване на екологичните закони и норми поради небрежност, недостатъчна квалификация на ръководителите и специалистите на фирмите, липсата на необходимите ресурси и на други вътрешни причини, може да се квалифицира като екологичен, или по-точно еколого-нормативен риск за фирмата.

Много ръководители на фирми в промишлено развитите страни отбелязват, че най-много сериозни рискове и проблеми у тях възникват не във връзка с изпълнението на текущите екологични закони и норми, а във връзка с проблемите на еколого-социалната среда, които те справедливо отнасят към раздел външни фактори. Става дума за не винаги очаквани, трудно прогнозируеми изменения на екологичните закони и норми по посока на тяхното обуславяне.

Това крайно затруднява дългосрочното планиране в фирмата, пораждайки понякога значителни допълнителни разноски (например във връзка с необходимостта от техническа реконструкция на производството). Този риск е прието да се нарича риск за изменение на екологичното законодателство.

Друг вид промяна на еколого-социалната среда са акциите на обществеността за защита на околната среда, насочени против частния бизнес изцяло, против предприятията от определени отрасли на икономиката или против отделна конкретна фирма. Често пъти такива удари на еколого-социалната активност трудно се прогнозират и са неочаквани за предприемачите.

Разбира се, не става дума за тези фирми, които явно нарушават екологичните закони и норми. Действията на обществените организации и населението по отношение на такива фирми (изисквания за обезщетение, за загубите, преустановяване на операциите или закриване на предприятията), са закономерни и не трябва да се разглеждат като неочаквани.

Но в реалния живот на нападки от страна на обществените организации и населението могат да се подлагат и фирми, чиито действия напълно се вместват в рамките на екологичните закони и норми. Нерядко движещи сили на такава еколого-социална свръхактивност стават мотиви, които далеч не са екологични, а политически и конкурентни (друг въпрос е, че редовите членове на обществените организации и населението не подозират нищо за тях).

Рискът от подобен род нападки срещу фирмата от страна на активисти по екологията ще наречем еколого-политически риск. Основни видове екологични рискове в стопанската дейност:

Природо-екологичен риск;
Технико-екологичен риск;

- Риск на устойчивите техногенни въздействия;
- Риск за катастрофални техногенни въздействия;

Социално-екологичен риск;
Еколого-нормативен риск;
Еколого-политически риск.

--------------------------------------------------

0055: Замърсители на околната среда (Zamarsiteli na okolnata sreda).

2011-08-26T01:46:00.000-07:00

Под замърсител се разбира всеки физически агент, химично съединение или биологичен вид, попадащ в околната среда или появяващ се в нея в определено време в количества, надвишаващи естественото му колебание и разпространение.

Замърсителите на околната среда биват различни видове:

1. Физични – шум, радиоактивно излъчване, топлинно излъчване, вибрации
2. Химични – прости вещества, химични съединения, смеси
3. Механични – прахообразни отпадъци от ТЕЦ, машиностроителни и други заводи
4. Биологични – повишена численост на видовете

Нарушеното екологично равновесие в България се дължи преди всичко на погрешна икономическа и териториална политика. Много от промишлените обекти са разположени не само в неподходящи райони, в близост до населени места, където има условия за разсейване на замърсителите, но и далеч превишават по мощност на емисиите допустимото замърсяване.

Остарелите технологии и амортизирани производствени мощности не отговарят на изискванията за защита на околната среда. За нарушеното екологично равновесие допринася и трансграничният пренос на вредни вещества, например в някои крайдунавски селища. В България основни замърсители на атмосферния въздух са

праха,
серният двуокис,
азотните окиси и
оловните аерозоли.

--------------------------------------------------

0054: Околната среда след разширяването на Европейския съюз (Okolnata sreda i Evropeyskia sayuz).

2011-08-25T11:16:00.000-07:00

Развитието на екополитиката на ЕС е в тясна връзка с разширяването на Европейския съюз и програми за екологично действие за околната среда. Въпросите на околната среда са от съществено значение в общата политика на ЕС. В частност, темите на околната среда в процеса на разширяване имат определена специфика. Всички тези въпроси се разглеждат в много

документи,
инициативи,
аспекти,
структури и т.н.

През 1997 г. е създаден Европейският консултативен форум за околна среда и устойчиво развитие, който консултира Европейската комисия (изпълнителният орган на ЕС ) по политиката на развитие. Форумът е консултативна структура, създадена в изпълнение на Петата програма за действие за околна среда на ЕС. На базата на значима дейност по различни сценарии за устойчиво развитие, Форумът изготвя препоръки до Комисията, в т.ч. Работна заетост и околна среда, Селскостопанска интеграция, Промени в климата.

През декември 1998 г. са публикувани принципи и препоръки относно разширяването на ЕС и околната среда. Въпросите на околната среда са визирани в аспекта на устойчивото развитие. Форумът е взел предвид приетата от Комисията инициатива през май 1998 г. относно комуникирането (информиране, връзки, съобщаване и т.н.) по стратегиите на присъединяването в контекста на околната среда.

Консултативният форум счита, че особено (критично) важни са 4 области в стратегията на присъединяването в паралел с околната среда и устойчивото развитие:

- Интегриране на въпросите на околната среда във всички области на обществения живот;
- Институционално развитие;
- Разходи (включително и на екологичните ползи от разширяването);
- Прозрачност, информация и вземане на участие.

В доклада се очертават две ключови послания към Европейската комисия:

- Разширяването трябва да бъде разбирано като елемент от по-широкия процес на устойчиво развитие;
- Опазването на качеството на околната среда трябва да бъде водещ принцип в процеса на разширяване.

Към страните-кандидатки също са формулирани две ключови послания:

Страните-кандидатки би трябвало да се стремят да договарят резултати, които запазват техните силни страни (например, по отношение природния капитал като биоразнообразие и ландшафт; културно разнообразие; стандарти за качество на околната среда) и които биха направили повечето от подходите ефективни по отношение на разходите за опазването на околната среда (cost effective);

Страните-кандидатки би трябвало да поставят като приоритети инвестициите за екологичните елементи и тяхната институционална инфраструктура.

В документите на Европейския съюз, третирайки въпросите на разширяването (вкл. във всички материали) се говори, че страните-кандидатки би трябвало да се съобразяват и приведат в съответствия с т.нар. Community acquis (втората дума почти винаги се дава в курсив).

С понятието acquis на Общността се означава съвкупността (системата) на общите права и задължения, които обвързват всички страни-членки заедно в Европейския съюз. Тази система постоянно се развива и обхваща:

- Съдържанието, принципите и политическите цели на договорите;
- Законодателството, прието в приложение на договорите и съдебните закони на Международния съд;

- Декларациите и резолюциите, приети от Съюза;
- Мерките, отнасящи се до общата външна политика и тази за сигурността;
- Мерките, отнасящи се до правосъдието и вътрешните работи;
- Международните договори, сключени от Общността и тези, сключени от страните-членки в сферата на дейностите на ЕС.

По този начин “Community acquis” или “acquis communitaire” обхваща не само законодателството на ЕС (Общността) в тесен смисъл, но и всички резолюции и разпоредби, приети като втора и трета “опора” на ЕС и, над всичко, общите цели, поставени в договорите.

Страните-кандидатки би трябвало да приемат “Community acquis” преди да се присъединят към ЕС. Освобождаване от това задължение, както и омаловажаване се разрешават само при изключителни обстоятелства и са ограничени по обхват. Самият Европейски съюз е поел задължението да отстоява “Community acquis” в неговата цялост и да го развива по-нататък.
--------------------------------------------------

0053: Нови екологични рискове за околната среда (Ekologichni riskove za okolnata sreda).

2011-08-14T10:57:00.000-07:00

За икономиката като цяло и за отделните стопанисващи субекти, се появили принципно нови екологични рискове, свързани с формирането и развитието през 19-20 век в целия свят (на първо място в промишлено развитите страни) на техногенна околна среда или техносфера:

на промишлени обекти,
обекти на енергетиката и
на икономическата инфраструктура,
военни обекти и т.н.

Започвайки от средата на ХХ в., техносферата се явява като мощен екологичен фактор, влияещ негативно на обществото.

1. Замърсяванията и другите изменения на околната среда (нарушаването на екологичното равновесие в екосистемата, нарушаване на плодородния почвен слой на минната промишленост и др.). Подобни въздействия са обусловени от “нормалната”, обичайна дейност на предприятията, т.е. те са устойчиви, повече или по-малко прогнозируеми, техните резултати се натрупват в околната природна среда постоянно.
2. Резките “скокообразни”, трудно прогнозируеми въздействия върху околната природна среда.
Става дума за техногенните катастрофи, аварии, инциденти в най-различни отрасли на промишлеността:

химическата,
нефтопреработвателната,
енергетиката (в това число атомната) и други.

Източник на повишена техногенна опасност станали различните видове транспорт:

морският и
речният,
въздушният,
тръбопроводният,
железопътният.

Количеството и разрушителната сила на техногенните катастрофи и аварии в цял свят нарастват с изпреварващи темпове (по отношение на ръста на ВНП), което е проява на засилващата се неустойчивост на техносферата.

Екологичните рискове, обусловени от развитието на техносферата и засилването на нейната неустойчивост, по-нататък ще се наричат технико-екологични рискове. Според увеличаването на пространствената плътност на техносферата на планетата, особено в промишлено развитите страни, фирмите стават не само субекти, но и обекти на технико-екологични рискове. Такива обекти стават споменатите по-горе еколого-чувствителни отрасли

селско стопанство,
туризъм,
риболов,
хотелиерски бизнес,

достатъчно ”тънко” реагиращи на замърсяване на околната природна среда. Обекти на технико-екологични рискове могат да станат и вече стават компании на по-малко еколого-чувствителни отрасли.

Първо, при “нормална” производителна дейност, много компании се оказват и субект и обект на един и същи технико-екологичен риск. Типичен пример за такова “съвмещаване”, са химическите предприятия. Ако се приеме за 100% целият обем на замърсяванията, създавани в предприятията, то 95% от замърсяванията се оказват извън предприятията, а 5% - на територията на самото предприятие.

Отчитайки ограничаването на територията на предприятието, можем да си представим доколко висока може да бъде концентрацията на вредните вещества в атмосферата и самото предприятие. В източниците по промишлена екология, проблемите, пораждани от “самозамърсяването” на предприятията, се наричат проблеми на “работната среда” (с тях в предприятието се занимават специалисти по въпросите на здравето и безопасността на персонала).

Второ, при техногенните катастрофи и аварии, силата и радиуса на поражение могат да бъдат толкова значителни, че това да предизвика възникване на най-различни големи загуби на съседните предприятия-независимо от тяхната отраслова принадлежност. Така сериозната авария може да се разглежда като сериозен технико-технологичен риск за намиращите се в съседство предприятия, даже ако те не се отнасят към еколого-чувствителните отрасли.

В последните три десетилетия на ХХ в, отначало в промишлено развитите страни, а после и в другите, започнали да се приемат закони и други нормативни актове, насочени към екологичното регулиране на дейността на компаниите и предприятията от развитите отрасли на икономиката.

Като допълнение, компаниите и предприятията попаднали под всенарастващото влияние и контрол на обществеността, която изисква от предприемачите безусловно спазване на екологичните закони и норми (често тези изисквания се оказват по-строги, отколкото изискванията на законите).
--------------------------------------------------

0052: Стратегии за управление на отпадъците в околната среда.

2011-05-04T06:40:00.000-07:00

Стратегиите за управление на отпадъците в околната среда трябва да бъдат насочени главно към предотвратяване на създаването на отпадъци и намаляване на тяхната вредност. Когато това не е възможно, отпадъчните материали следва да се употребяват повторно, да се рециклират или да се използват като енергиен източник. В краен случай отпадъците трябва да бъдат депонирани безопасно (чрез изгаряне или на законни сметища). В проектния анализ възможността за предотвратяване на създаването на отпадъци или за тяхната повторна употреба и рециклиране трябва системно да се представя за сравнение на разликите в разходната част между съоръженията за предотвратяване, рециклиране и окончателна преработка. Във всички случаи изборът на съоръжение за изгаряне или сметище следва да се обоснове с твърде големите разходи за другите възможности като предотвратяване и рециклиране.
Отпадъците, замърсяващи околната среда, трябва да бъдат извозвани и преработвани възможно най-близо до източника, най-малкото с оглед на целта за самодостатъчност на общнотстно равнище и по възможност на равнището на отделните държави-членки.

Проектът трябва да конкретизира разстоянието между района на генериране на отпадъците и местоположението на съоръжението, както и свързаните с него транспортни разходи. Високите транспортни разходи или дългите разстояния следва конкретно да бъдат обосновани например с характера на отпадъците или вида използвана технология.
Оценката на бъдещото търсене на управлението на общинските отпадъци следва да отчита демографския ръст и миграционните потоци. За промишлените отпадъци главният параметър ще бъде очакваният индустриален растеж н съответните стопански подотрасли. Във всеки случай е важно да се има предвид евентуалната еволюция в поведението на производителите на отпадъци*, като например засилване на дейностите за рециклиране или възприемане на чисти производства и технологии с потенциалните им последици за потоците отпадъци: промяна във вида на произвежданите отпадъци, намаляване или увеличаване на произведените отпадъци.
Забавянията през различните фази могат да имат значение, особено времето, необходимо за търсене на подходяща площадка. За заводите за преработка на опасни отпадъци например може да възникне съпротива сред местното население, която да попречи на нормалното
протичане на фазите на строителство и управление на завода с отрицателни последици за финансовите и икономическите потоци.
Описанието на техническите характеристики на завода за отпадъци има първостепенно значение за изясняването на икономическото и социалното въздействие на проекта, въздействието му върху околната среда и общите финансови и икономически разходи и ползи. Освен това е необходима подробно техническа информация за целите на наблюдението и оценката, които се изискват от структурните фондове.
--------------------------------------------------

0051: Европейска Агенция за Околната Среда.

2011-04-02T03:53:00.000-07:00

Европейската агенция за околна среда е водещият обществен орган в Европа със задача да предоставя навременна, целенасочена, подходяща и достоверна информация за разработване на политиката в тази област и осведомяване на обществеността, в подкрепа на устойчивото развитие и подпомагане постигането на значително и измеримо подобрение на околната среда в Европа.
Европейската Агенция за Околната Среда официално е учредена с Решение на ЕИО 1210/90 през 1990 (изменено с Решение на Европейската Комисия 933/1999 и Решение на Европейската Комисия 1641/2003). Решението за установяването й в Копенхаген се приема през 1993, а

Агенцията започва да функционира от 1994.
Европейската Агенция за Околната Среда е главната обществена институция в Европа, специализирана в предоставянето на навременна, целенасочена, актуална и достоверна информация на политическите институции и широката аудитория, в подкрепа на устойчивото развитие и постигането на съществени и измерими подобрения в европейската околна среда.

Работата на Агенцията включва: координирането на Eionet и на информационна система, набираща и анализираща в обща мрежа данни за околната среда от службите на Европейската Комисия, държавите членки на ЕАОС, международни организации, конвенции и съглашения; оказването на компетентна помощ при вземането на политически решения и предоставянето на гореспоменатата, както и на всякакъв друг род информация, по широко достъпен начин.

Стратегията на ЕАОС за 20042008 година е третата многогодишна работна програма на Агенцията в съответствие с изискванията на Учредителното Решение. Стратегията беше одобрена от Управителния съвет на ЕАОС на 25 ноември 2003 година.
Агенцията привърши своята реорганизация през януари 2004, с готовността да започне работа по прилагането на стратегията на ЕАОС 2004-2008. Новата структура цели да отговори по-добре на нуждите, наложени от промените настъпили в структурата на основните й клиенти и да предостави по-високо ниво на прозрачност при достъпа до данните, информацията и отделните експерти. Съставени са групи, които обединяват работата на отделни специалисти върху интегрирани дейности относно анализите по сектори, политическите анализи, развитието на новите информационни системи, включващи пространствена информация, изработване на сценарии и оценки по ключови области като води и биологично разнообразие, химикали, отпадъци, качество на въздуха, промяна на климата и околна среда и здраве.
С цел да се предостави по-висока степен на ефективност на комуникацията с Европейския парламент, Комисията, другите съюзни институции, държавите-членки и партньори в света, бе създаден отдел корпоративни връзки. Тази нова структура ще отговаря за подготвянето на нови продукти като резюмета от работни срещи, актуализиране на информацията и мултимедийни данни, както и комуникационната стратегия.

ЕАОС е организация, работеща в мрежа: тя разчита в огромна степен на Eionet за мнения и принос по показатели, поток на данни и усъвършенстване на информацията. Информацията относно състоянието на дейностите по прилагане на политиката, понастоящем, се ръководи от нова работна мрежа на Европейските агенции за защита на природната среда. През следващите пет години, Агенцията ще продължи да укрепва своите работни мрежи и ще се стреми да ги разширява чрез активни процеси, подпомагащи разработването на сценарии, оценката на политическите стратегии и осигуряването на качеството на данните.

Основни етапи в политическия цикъл, подкрепян от данни, информация и познание (Познания относно информационните данни)
1. Идентифициране на проблема
2. Структуриране на проблема
3. Идентифициране на политическите мерки
4. Развитие на политическата мярка;
5. Прилагане на политическата мярка
6. Ефективност на политическата мярка
Теми свързани с околната среда и по сектори
Стратегията на ЕАОС е съобразена с Шестата програма за действие в областта на околната среда.

Агенцията работи по четири основни тематични области:

посрещане на промените в климата,
посрещане на загубите на биологичното разнообразие/разбиране на пространствените промени,
опазването на човешкото здраве и качеството на живот,
използването и управлението на природните ресурси и на отпадъците.

Всеки един от тези проблеми е под влиянието на редица процеси от социално и секторно естество. През идните пет години ЕАОС ще извърши редица оценки относно връзките между тези проблеми и междусекторните взаимовръзки и влияния върху околната среда. Кратък подбор от основни показатели ще бъде използван, за да отрази влиянието на отделните сектори спрямо тенденциите в опазването на околната среда и здравето на екосистемата.
--------------------------------------------------

0050: Екологични рискове на стопанската дейност в условията на пазарна икономика.

2011-03-08T02:13:00.000-08:00

Има различни опити за да се осмисли глобалния проблем на екологичните рискове. Става дума за екологични рискове на стопанската дейност в условията на пазарна икономика.
Редица фирми и други субекти на стопанската дейност в нашата страна още не са усетили напълно опасността, свързана с подобни рискове.

Но с течение на времето, под влияние на “глобализацията” те напълно ще почувстват близостта на тези рискове (например стягането, доближаването на родните екологични стандарти до равнището на стандартите на промишлено развитите страни, при това не само като нормативен документ, а и като реално контролирани (и санкционирани) параметри. Необходимо е приемането на специфични и реално действащи икономически санкции против фирмите, замърсяващи околната среда и т. н). Даже много компании в промишлено развитите страни не са съумели изцяло да се адаптират към новата екологична ситуация в света и в резултат на това търпят сериозни загуби. Но вече е натрупан определен опит за пресмятане на екологичните рискове в стопанската (предприемаческата) дейност- опит за идентификация, за оценка на тези рискове и тяхното управление (в това число с помощта на такъв инструмент, като застраховането). Също така се осъвършенства финансовия мениджмънт за сметка на изчисленията във финансовата отчетност на екологичните рискове и на екологичните оценки.
--------------------------------------------------

0049: Опазване на околната среда в Европейския съюз.

2011-02-19T12:42:00.000-08:00

Компетентност за ЕО в областта на екологията не бе предвидена в учредителните договори от 1975 г. На увеличаващото се замърсяване на околната среда държавите-членки на ЕО, реагираха на национално ниво. Тъй като наред с това националните мерки в областта на екологията и отговарящите на околната среда норми за производство в увеличаваща се степен се оказаха нетарифни търговски пречки и по-този начин бяха в противоречие с целта на ЕС за свободно движение на стоки, апелът за екологични действия бе чут на ниво ЕС. Малко след Първата конференция на ООН за околната среда на човека през юни 1972 г. една среща на върха на държавите-членки на Европейската общност, призова Европейската комисия да разработи програма за действие в областта на екологичната политика.

Като правна основа бяха посочени общите разпоредби на Договора за ЕИО, чл. 2 от ДЕО, според който една от задачите на Общността е и "постоянното и хармонично разширяване на икономиката". Също така бяха привлечени чл. 308 от ДЕО, който предоставя на ЕО компетенция за действие при "непредвидени случаи", както и чл. 94 от ДЕО, който предвижда уеднаквяването на националните разпоредби, които са от значение за вътрешния пазар. На тази основа решения по правни актове можеше да взема Министерският съвет (Съвет на Европейския съюз), и то с пълно единодушие.
В съответствие с общата политика на ЕС в областта на екологията (от 1970 г.) бе съставена правна уредба в областта на екологията на ЕАО от нормативни повели и забрани с над 200 насоки за действие и разпоредби. Те се отнасят преди всичко до областта на опазване чистотата на водите и въздуха, до химикали, защита на животинския и растителния свят, шумово замърсяване, преработване и намаляване на отпадъците. Ефективността на екологичната законодателна уредба на ЕО зависи от прилагането й в националното законодателство на страните-членки. Редица дела по нарушаване на договора пред Европейския съд в областта на опазването на околната среда показват в това отношение наличието на непълноти. Когато Комисията препоръча за първи път през януари 1997 г. в рамките на офанзивата за по-стриктно прилагане на законите в областта на екологията на Европейския съд в съответствие с чл. 228 от ДЕО да налага парични глоби, това се отнасяше до договорни нарушения в областта на екологията от страна на Германия и Италия. След като двете страни все пак изпълниха задълженията си, делата най-накрая бяха прекратени. Подобреното прилагане на правните разпоредби на ЕС остава обаче прерогативна тема на общата екологична политика.
Наред с правната основа в областта на екологията Общността проведе еко-политически програми за действие, в които съответно определи първостепенни цели и насоки за действие. Още Третата програма за действие от 1983 г. премести ударението върху основните принципи на превенцията и предотвратяването; с четвъртата програма за действие (1987-1992 г.) усилията бяха насочени към прехода към политика на предотвратяването. Общността подготви и свързани с екологията изследователски програми, като STEP (Науката и технологиите за опазване на околната среда) и EPOCH (Европейска програма за климатология и естествени рискове).
Изключителна компетенция за екология ЕО получи обаче едва с Единния европейски акт (ЕЕА) през 1987 г. (чл. 174-176 от ДЕО). В него бяха вписани и вече отдавна практикувани насоки за действие: принципите за предпазване и предотвратяване, принципът за причинителя и принципът за произход (преимуществено коригиране на вредните влияния върху околната среда при първоизточника). Въведен бе екополитически принцип на субсидиарност, според който ЕО може да действа само тогава, когато посочените цели могат да бъдат постигнати по-добре на ниво Общност, отколкото на национално ниво. Важен инструмент за включване на изискванията на екологията в други политически области, както предписва ЕЕА, е Проверката за съвместимост с околната среда (ПСОС). След 22 предварителни варианта Директивата за ПСОС влезе през юли 1988 г. в сила. Тя предвижда единна административна процедура при планирането на икономическите проекти за проверка на влиянията върху човека и околната среда. ЕЕА също принципно се придържаше в областта на екологията към единодушно приетата процедура само с изслушване пред Европейския парламент (ЕП); едва при последващи решения Министерският съвет можеше да предвиди вземането им с квалифицирано мнозинство. Екологични мерки могат оттогава обаче да се позовават само на новия чл. 95 от ДЕО, доколкото те се отнасят до доизраждането на Общия пазар. По онова време важеше процедурата за сътрудничество с ЕП, която съдържаше възможността за вот, взет с мнозинство и с това за бързо вземане на решения. Едва с Договора от Маастрихт с прилагането на кооперативната процедура в областта на екологията стана възможно по принцип вземането на решения, взети с мнозинство, и засиленото участие на ЕП. Договорът от Амстердам предвижда тук дори преход към процедура за участие във вземането на решения само за приемане на общи програми за действие, но не и по отношение на решения за тяхното провеждане. И в бъдеще изключени от този начин на вземане на решение остават важни аспекти на екополитиката, така например разпоредбите за екологичен данък и мерките в областта на енергетиката изискват, както и преди, пълно единодушие при вземането на решения.
Като последица от програмата за вътрешния пазар на екополитиката се обърна повече внимание и тя се превърна в неотложен въпрос. Едно възложено от Комисията проучване предупреди през 1989 г. настойчиво за увеличаването на натоварването на околната среда в рамките на Вътрешния пазар, преди всичко поради увеличения транспорт. Със строги екологични норми Комисията иска непрекъснато подкрепяна от ЕП и Европейския съд да гарантира високо ниво на защита във Вътрешния пазар. Единични национални акции в областта на опазването на околната среда са допустими (чл. 95, ал. 4, 176 от ДЕО); съществуващи вече национални предохранителни мерки, които излизат извън общия регламент, могат да бъдат запазени, ако не са непропорционални и не представляват скрита търговска тайна. Тези разпоредби бяха прецизирани още повече в проекта за Договора от Амстердам: държавите-членки имат право да въвеждат нови по-строги екологични норми, като Комисията решава дали съществува за ЕС съответна необходимост от действие. Относително висок екологичен стандарт притежават преди всичко северните страни, същото се отнася и за Германия и Австрия. Трите присъединили се към Съюза през 1995 г. държави Швеция, Финландия и Австрия имат право по силата на едно изключително разпореждане да запазят своите строги екологични стандарти до 1999 г.; след това те ще бъдат запазени, като ЕС ще засили съответно общите разпоредби.
През октомври 1993 г. Европейската агенция за околна среда в Копенхаген пое след тригодишен спор за нейното седалище работата си като информационен и документационен център. През 1998 г. тя ще представи общоевропейски доклад за състоянието на околната среда. В ЕС междувременно правно бе регламентирано правото на всеки гражданин на обширна информация за замърсяването и опазването на околната среда и на свободен достъп до съответните административни инстанции.
Стратегията на Петата екополитическа програма за действие "За дълготрайно и екосъобразно развитие" (1993-2000 г.) има за цел постигането на прогрес при превантивната защита на околната среда. Това се отнася, от една страна, до по-нататъшното развитие на екологичното законодателство например с приетата през 1996 г. рамкова директива за интегрирано предотвратяване и намаляване на замърсяването на околната среда. От друга, страна Комисията залага в областта на екологията наред с дълго действалото законодателство все повече на други мерки, напр. на икономически и данъчно-политически инструменти, както и на информационни и образователни мерки. По дискутирания от 1990 г., но непрекъснато блокиран данък на ЕО за CO2 тя представи през март 1997 г. едно ново предложение за директива. По принцип една компетентна за околната среда генерална дирекция на Комисията в областта на екологията приканва към провеждане на данъчна реформа, която да предизвика преразпределяне на данъчната тежест от фактора работа към използване и замърсяване на екологичните ресурси.
Друга инициатива на Комисията, по която тя се стреми да постигне обща рамка, се отнася до отговорността към околната среда. В областта на политиката по опазване чистотата на въздуха тя представи обща стратегия с "Програмата за автомасла", която комбинира нови гранични стойности за отработените газове на автомобилите заедно с такси за използване на пътните магистрали. Част от екополитиката на ЕС е и финансовото искане за инвестиции с цел подобряване на околната среда чрез Програмата за финансиране LIFE или Структурния фонд, респ. на Кохезионния фонд. В рамките на Регионалния фонд бе създадена напр. в края на 1989 г. Програмата ENVIREG за борба със замърсяването на околната среда в икономически слабите крайбрежни области на ЕС. Европейската инвестиционна банка също отпуска заеми, напр. за изграждане на съоръжения за преработка на отпадъци и пречиствателни станции. Към новите мерки в областта на европейската еко-политика спадат наред с това и доброволни спогодби: От 1993 г. се връчва на съответно проверени продукти европейски екологически знак, от 1995 г. фирмите могат да преминат през процедура за екологична проверка с получаване на сертификат за това.
През 1997 г. Комисията представи към Петата програма за действие обширен доклад за реализираното и план за действие през оставащите години. Приоритетът е поставен върху интеграцията на екологията в областта на промишлеността, транспорта, енергетиката, селското стопанство и туризма. За Комисията е важно да бъде изоставена досегашната концепция за икономически растеж и да се наложи съзнанието, че бъдещдто обществено и икономическо развитие е възможно единствено на базата на гарантирането на естествените ресурси в достатъчно висока степен и на високо качество.
Също и в международната политика в областта на опазването на околната среда значението на ЕС се увеличава все повече; тук централна тема е запазването климата на планетата. След като след продължителни международни преговори, при които ЕС се оказа с вързани ръце поради оказаната международна съпротива, в средата на 90-те години успешно бе осъществено прекратяването на производството на FCKW, в центъра на усилията застана редуцирането на постоянно увеличаващото се отделяне във въздуха на действащи върху климата на планетата вредни газове. Политиката на ЕС за намаляване на газовете, причиняващи парниковия ефект, досега се ограничаваше наред с Програмата ALTENER за стимулиране използването на обновяващи се енергоносители и Програмата SAVE за повишаване енергийната ефективност по същество върху една система за наблюдение на емисиите на въглероден двуокис. Уговорената на срещата на върха на ООН в Рио де Жанейро през 1990 г. цел за стабилизиране на тези емисии до 2000 г. на нивото на 1990 г. ЕС, както изглежда, не може да постигне. Между 1990 г. и 1995 г. общата емисия на газовете, причиняващи парников ефект, в ЕС според доклад на Международната енергийна агенция от 1996 г. е намалена само на 1,1%. За последващата конференция на ООН в Киото в края на 1997 г. министрите на околната среда на ЕС се разбраха за намаляване на емисията на газовете, причиняващи парников ефект (CO2, метан, N2O) до 2010 г. с общо 15% (изчислено според нивото от 1990 г.). ЕС иска обаче да обвърже това правно така, че останалите промишлени държави да се присъединят; САЩ и Япония обаче гледат отрицателно на задължителни цели за редуциране на тези газове.
За да изпълни задължението си за екологосъобразно действие във всички политически области, ЕС трябва поеме и екополитическата си отговорност и в отношенията си, насочени извън Общността, по-специално към Централна и Източна Европа и развиващите се страни. Обещанието за активен принос към реализиране на приетия в Рио де Жанейро план за екологични акции все още остава неизпълнено. В Маастрихт преодоляването на екологичните проблеми чрез международно сътрудничество стана част от екополитическия каталог с набелязани в него цели (чл. 157, ал. 1 от ДЕО). Самата ЕО е партньор по договора по различни споразумения за опазване на околната среда. Нейните собствени споразумения с трети страни или групи от страни съдържат междувременно клауза за опазване на околната среда. В рамките на интензифициращото се сътрудничество с източноевропейските страни бяха сключени специални двустранни споразумения за сътрудничество в областта на екологията.
Едно стандартно определение на европейската политика в областта на околната среда обаче би прозвучало противоречиво. Увеличаването на мероприятията документира увеличаващо се екологично сензибилизиране, обаче колкото по-конкретна и ефективна става европейската екополитика, толкова по-ясно изразени стават и уговорките в засегнатите икономически отрасли. Осъзнаването на факта, че екологичните ресурси са оскъдни и имат своя цена, все още не е всеобщо разпространено, същото се отнася и до убеждението, че опазването на околната среда не трябва да ограничава конкурентно способността, а може дори да я увеличава. По време на голяма безработица стремежът е да се постигне само икономически растеж, в сметките на който не влиза замърсяването на околната среда. Така остава открит въпросът, дали ще се увенчае с успех стремежът за промяна към екосъобразно развитие на икономиката, за която Комисията пледираше през 1993 г. напр. в нейната Бяла книга "Растеж, конкурентноспособност и заетост". За постигане на икономическо преориентиране на икономиката, техниката и обществото е необходима наред с другите мерки и екологична реформа на данъчната система. Засега обаче не се очертава особен напредък. Освен това остава открит въпросът, докъде ще доведе все още силно политически подчертаният принцип на субсидираност в областта на околната среда вероятно без да ни заплашва националното, респ. регионалното отхлабване на екологичните норми на ЕС. В пробен камък на екологичната политика на ЕС ще се превърне записаният за първи път в ЕЕА и за последен в Амстердамския договор още принцип за по-добре прецизираната интеграция на екологичните измерения в други политически области.
Екологичната политика на ЕС намира отражение във всички европейски инициативи. Например: в Кампанията за устойчиви градове в Европа, Лисабонския план за действие „от Харта към действие“ , която се явява като продължение Хартата от Олбрук в т.7 се казва: „Ние трябва да интегрираме екологичното със социалното и икономическото развитие за подобряване на здравеопазването и качеството на живот на нашите граждани. Социалната стабилност и равенство трябва да бъдат основани на устойчива икономика, която е основана на естествения капацитет, т.е на екологичната устойчивост. Планирането на устойчивото развитие има нужда от интегриране на екологичните със социалните и икономически аспекти и затова изисква междусекторни подходи за планиране и приложение. Ние трябва да координираме екологичния с другите секторни, и по-специално социалното и икономическо планиране; да представим процедурата по оценка на влиянието на устойчивостта в процедурите по преговаряне за създаване на нов бизнес и предприятия; да окуражаваме приложението на управлението на околната среда и схемите за одит /EMAS/ от местните бизнеси.“
В момента политиката на ЕС за околната среда се изпълнява по Шеста програма за действие в областта на околната среда.
--------------------------------------------------

0048: Воден кръговрат в околната среда.

2011-02-17T09:56:00.000-08:00

Водният кръговрат в околната среда е непрекъснат процес на преминаване на природните води в геосферите и техните фазови преходи (трансформация на състояния). Движещите сили на кръговрата на водата са слънчевата енергия и земната гравитация. Слънчевата радиация обуславя снеготопенето, снегонатрупването, изпарението, а земната гравитация – валежите, движението на повърхностните води, както и на подземните.

При геоложкия воден кръговрат движещи сили са магматизма, метаморфизма, седиментацията – тектонските процеси. За начало на водния кръговрат се счита изпарението на водни пари от водните басейни. Човекът непрекъснато се намесва в кръговратът на природата и играе важна роля за неговото образуване и съществуване. Индустриалните предприятия участват в затоплянето на въздуха и изпаряването на водата. Но някои от дейностите на човека нарушават кръговратът на водата. Много често те са причината за замърсяването й. Каналните води са причина за измирането на растителния и животинския свят в моретата и океаните. Изсичането на горите води до по-малко изпарения и засушаване на районите. Тогава в подпочвените води навлиза по-малко вода и това води до намаляването им. Моретата се замърсяват от изхвърлените в тях отпадни води или нефт и други опасни и вредни вещества.
--------------------------------------------------

0047: Екологичен риск и екологичен обект.

2011-01-26T11:04:00.000-08:00

В края на ХХ-началото на XXI век, екологията започва да става твърде сложна система от знания и науки. В нея влизат:

екология на човека;
социална екология;
промишлена екология;
глобална екология и т.н.

Съдържанието на понятията “екология”, “екологичен”, излиза далече извън рамките на биологията. С тяхна помощ днес се описват взаимоотношенията на човека със околната среда, на обществото като цяло, на икономиката, на другите сфери на обществения живот. В определена степен се изменят също представите и за заобикалящата ни околна среда (за нейните рамки и състав). Ппокрай биосферата (в състава, на която на свой ред влизат литосферата, атмосферата, хидросферата, растителния и животински свят), започват да се появяват понятията “техносфера”, “социална и културна среда” и т.н.

Важно за разкриването на термина “екологичен риск” е понятието “екологичен обект”. Под него се разбира обект, намиращ се под влиянието на разнообразни фактори и околната среда (биосфери, техносфери, социосфери). В качеството на екологични обекти могат да се избират различни видове, подвидове и други групи представители на животинския и растителния свят (с това се занимава преди всичко биологията и общата екология). Безусловно най-важният екологичен обект е човекът- с неговото изучаване се занимава медицината, екологията на човека, медицинската екология и други науки. Накрая, в качеството на екологичен обект може да бъде избрано обществото като цяло или отделни негови социални групи. Тези екологични обекти се изучават от социалната екология, която започнала да се формира от 70-те, 80-те години на ХХ в.

Измененията в околната среда могат да носят както еволюционен, така и скокообразен революционен характер и са способни сериозно да влошат съществуването на всякакви екологични обекти, да предизвикват в тях качествени промени и даже да доведат до тяхното пълно разрушаване (до тяхната гибел). Сега ние можем в най-общ план да определим понятието “екологичен риск”(ЕР).
Екологичен риск -това е вероятността за промяната и (или) разрушаването (гибелта) на екологичния обект в следствие на измененията в околната среда. В даденото определение, в основата се поставят вероятните изменения на екологичния обект, т.е. те са първични по отношение на измененията в околната среда. Такава йерархия има практическо значение - позволява да се избягва разглеждането на безкрайния брой фактори на околната среда и да се идентифицира ограничен брой съществено значими за дадения екологичен обект фактори, да се осъществява тяхната задълбочена количествена и качествена оценка и управлението на съответните рискове.
Екологични обекти - това са отделните социални групи. Тяхното разделяне е възможно да става по най-различни признаци:

по териториално-географски,
по национално-етнически,
по социално-имуществен,
по професионален,
по отраслов и т.н.

В качеството на екологичен обект може да се разглежда също компания, предприятие, всеки друг субект на стопанската дейност. Стопанисващият субект, независимо от неговата отраслова принадлежност, от мащабите и характера на дейността, на организационно-правовите форми и други характеристики, може да се определи като специфична социална група.
Съществуването и развитието на групата е възможно само при определени условия - социални, политически, икономически, екологични и др. В известна степен тук е възможна аналогия с всеки жив организъм, който може да расте и да се размножава само при определени параметри на околната природна среда.
Научно-техническата революция, нарастването на ролята на държавата в стопанския живот, глобализацията на икономическите и политическите процеси и др. обстоятелства, водят до съществена промяна на условията на функциониране на субектите на предприемаческата дейност. Наред с търговските рискове, тяхното успешно развитие и дори съществуването им, днес е застрашено от научно-технически, политически и социални рискове. В качеството на самостоятелен, в последните 10-15 г. понякога отделят екологичния риск на предприемаческата дейност.
Тази връзка ще обърнем внимание на това, как в последните години на ХХ в. от обществото, от учените и от политиците се е възприемал проблема “частен бизнес-околна среда”. В 60-те, 70-те години на ХХ в., промишлено развитите страни с пазарна икономика се сблъскали с рязкото изостряне на екологичните проблеми - всъщност, с кризата на околната среда. Най-важната причина за тази криза е антиекологичната дейност на компаниите. От гледна точка на проблема “частен бизнес-околна среда”, субектите на предприемаческата дейност изпълнявали ролята на фактор или субект на екологичния риск по отношение на обществото като екологичен обект. Но постепенно, по силата на задълбочаващото се разбиране на екологичните взаимовръзки в обществото, на същественото нарастване на управляващата роля на държавата в областта на опазване на околната среда, увеличаването на броя и разрушителната сила на технологичните катастрофи и редица други обстоятелства, започва да се сформира мнение, че компаниите са не само субекти, но също така и обекти на различните екологични рискове.
Не е правилно да се твърди, че ръководещите (стопанисващите) субекти никога досега не са били обекти на екологични рискове. До промишлената революция пред 18-19 в. в структурата на икономиката на всички страни, преобладавало селското стопанство - ярък пример за стопанската дейност, подложена на различни видове екологични рискове (суша, урагани, студове, градушки, селскостопански вредители и т.н.). В съвременната икономика има други отрасли, които са чувствителни към промените на околната среда: например туризма, енергетиката и др. В дадения случай става дума за екологични рискове на стопанската дейност, свързани с промените на околната природна среда.
Може да се твърди, че в съвременните условия, зависимостта на икономиката от такива природно-екологични рискове значително е намаляла, под силата на понижаването на относителното тегло на такива екологично чувствителни отрасли, като селското стопанство и явното преобладаване в структурата на икономиката на отрасли, сравнително устойчиви на природно-екологичните фактори като минната и обработващата промишленост, сферата на услугите (с изключение на туризма), много видове транспорт, строителство. В определена степен се е понижила зависимостта от природно-екологични рискове даже на селското стопанство, за сметка на създаването на иригационни системи, устойчиви на засъхването на културите (суша).
--------------------------------------------------

0046: Принципи и цели на екологичната политика на ЕС.

2011-01-11T12:16:00.000-08:00

Екологичната политика на ЕС е изградена на договорна основа. Договорната основа на екологичната политика на ЕС са Членове 2 и 6 и Глава XIX от Договора за Европейска общност (ДЕО). След 30 години на определяне на стандарти ЕС е създал обхватна система за екологична защита. Тя покрива широк кръг от проблеми

от нивата на шум до обработката на отпадъци,
от консервирането на природните резервати до вредните газови емисии на автомобилите,
от употребата на химикали до индустриалите инциденти,
от водата за домакински нужди до европейската мрежа за обмен на информация в случай на екологична катастрофа като разлив на петрол или горски пожар.

Разпоредбите на ЕС предоставят еднакво ниво на защита на територията на целия Съюз, но все пак политиката е гъвкава и взема предвид местните особености. Тя непрекъснато се актуализира. Екологичната политика е базирана на принципа “Замърсителят плаща”. Замърсителят на околната среда може да бъде накаран да прати чрез инвестиции в по-високи стандарти на производство или чрез създаване на система за събиране и обработка на отпадъците.

Плащането може да стане и чрез такса за бизнеса или потребителите за използване на вреден за околната среда продукт като например някои видове опаковки.
За да предотврати промените в климата ЕС се е ангажирал да намали емисиите на въглероден двуокис в атмосферата. Компаниите, надхвърлили лимита си трябва да поискат права за нови емисии от други компании, които не се очаква да използват цялата си квота. Тези трансакции се осъществяват в новата Система за търговия с емисии, създадена, за да се посрещнат целите на екологичния Протокол от Киото. Ангажиментите по тази линия се простират само до 2012 г. , но Комисията вече започна консултации за политиката за промените в климата след 2012 г.
Опазването на околната среда излиза в европейската политика все повече на преден план, след като вече съществува договорна основа като предпоставка за ефективно представляване на екологичните интереси. Още в преамбюла на Договора от Амстердам в се споменава основният принцип за устойчиво икономическо развитие. Докато договорът влезе в сила, ЕС е задължен най-общо да се стреми към «висока степен на опазване на околната среда (чл. 2 от ДЕО) и да се съобразява с интересите на екологията при всички свои мерки. Този принцип за напречния разрез (принцип за интегриране), получава с новия чл. 6 от ДЕО същото място и значение, както напр. принципът на субсидираност. Така въведените още при реформата на Договора от Маастрихт през 1992 г. пасажи за опазване на околната среда бяха прецизирани още повече. Фактическото положение с околната среда в Европа обаче към края на 90-те години при всички области показваше обезпокоителни тенденции на развитие.
Обобщение: основни принципи на екологичната политика на ЕС са:
•    принцип за изграждане на екологичната политика на ЕС на договорна основа;
•    принцип «Замърсителят плаща»;
•    принцип за устойчиво икономическо развитие;
•    принцип за интегриране;
•    принципът на субсидиaрност.
Цели на екологичната политика на Европейския съюз са:
•    запазване на околната среда и подобряване на нейното качество;
•    защита на здравето на човека, внимателно и рационално използване на природните ресурси;
•    подкрепа на мерки на международно ниво за преодоляване на регионални или глобални екологични проблеми.
Инструменти на екологичната политика на ЕС са правни актове, като

Насоки за нормите за качеството на околната среда (стойности за натоварване на околната среда),
норми за производство (норми за вредните емисии, вид на строителството и производствени норми) и
норми за продуктите (гранични стойности за натоварване на околната среда, респ. емисия на даден продукт);
екологични програми за действие;
програми за подпомагане.

--------------------------------------------------

0045: Извънпазарни рискове пред околната среда.

2010-12-25T06:18:00.000-08:00

Друга група рискове пред околната среда се отнася към групата на “извънпазарните”, обусловени от изострилите се в последните десетилетия на миналото столетие екологични и природно-ресурсни проблеми. “Извънпазарни” тези рискове могат да се нарекат условно, тъй като екологичните проблеми и проблемите на изчерпването на природните ресурси, в голяма степен са породени от пазарните фактори. Процесът на глобализация може още повече да изостри екологичната и природно-ресурсната криза, особено в страните, които не се отнасят към категорията на промишлено развитите страни и по-скоро явяващи се “обекти на глобализацията”. Такива “обекти” са и Русия, Индия, Бразилия, даже Китай, които са заплашени да се превърне в екологична и суровинна колония на Транснационалните корпорации и Транснационалните банки.
Още преди 30 години в работите на Римския клуб се прогнозирало, че в началото на третото хилядолетие, темповете на икономическият ръст в света могат да се понижат или даже да придобият отрицателно значение под влияние на замърсяването на околната среда, изчерпване на невъзпроизводимите ресурси, намаляване на биопродуктивността на Земята, прогресиращата пренаселеност на планетата.

Фотоизточник: images.google

Под влияние на такъв фактор, като растящият разрив в жизнените равнища между богатия Север и бедния Юг, по мнение на Римския клуб са възможни локални и глобални войни, мащаби, насоката и последствията от които не подлежат на прогнозиране.
Днес много прогнози на Римския клуб стават реалност. Рязко се увеличават рисковете на социално-икономическото развитие на отделните страни и на цялото човечество. На Конференцията на ООН на околната среда и развитието в Рио-де-Жанейро през 1992 г. (КОСР-92) се констатирали много екологични, ресурсни и социално-политически рискове за развитието на човечеството и били приети много решения за тяхното намаляване (“Дневен ред за XXI век”). Одобрени са общите контури на концепцията за устойчиво развитие. Оттогава са изминали две десетилетия, а решенията на КОСР-92 остават все още на хартия и светът не само, че не е преминал към “устойчиво развитие”, но е станал по-малко устойчив и по- непрогнозируем. Свиването на държавното регулиране на икономиката, забелязвано навсякъде по света, не спомага за решаването на природно-ресурсните и икономически проблеми пред околната среда. Даже най-върли апологети на пазарната икономика признават, че механизмите на пазарното “саморегулиране” не могат да осигурят радикално преодоляване на екологичната криза - необходима е сериозна регулираща и финансова подръжка от страна на държавата.
--------------------------------------------------

0044: Замърсяване на околната среда с радиоактивни вещества.

2010-12-19T06:32:00.000-08:00

Замърсяването на околната среда с радиоактивни вещества става в резултат на опити с ядрено оръжие и при аварии в атомни електроцентрали (АЕЦ). Въздушният ядрен взрив се извършва на няколкостотин метра над земната повърхност, поради което в огненото кълбо не попада земна маса. Радиоактивният облак бързо се издига на височина 15 – 20 км. При наземния ядрен взрив в огненото кълбо се всмуква голямо количество почва. Тази почва се стопява, изпарява се и после пак се кондензира до почвени частици, по които полепват радиоактивни вещества.

Фотоизточник: images.google

Поради тежестта си почвените частици се отлагат на мястото на взрива и там остават 80% от радиоактивните вещества. Радиоактивност се нарича способността на някои ядра спонтанно да се превръщат в други ядра, което се съпровожда с изпускане на радиоактивни микрочастици - радиация.
--------------------------------------------------

0043: Глобализацията е първа сред новите рискове пред околната среда.

2010-12-14T01:21:00.000-08:00

Първата група нови рискове пред околната среда е свързана с процесите на глобализация, завладяваща все повече държави по света и все повече основни страни на обществения живот и икономиката. По настоящем се говори основно за плюсовете на този процес и по-малко за сериозните му минуси. Едно от опасните последствия от глобализацията е засилването на пазарната стихия, която промишлено развитите държави започват да обуздават и то донякъде, едва във втората половина на ХХ в. Особеното на глобализацията е в това, че тя протича в условията на свиване на държавното регулиране на икономиките и в подкопаване националния суверенитет на държавите.

Фотоизточник: images.google

В тази ситуация икономиките на отделните страни стават по-беззащитни пред стихията на стоковите, фондовите, кредитните и валутните световни пазари. Жертви на засилващата се стихия на пазара стават на първо място местните компании, неспособни да използват преимуществата на транснационалните операции. Така реално, от глобализацията могат да спечелят само най-крупните в света транснационални компании (ТНК) и банки, управляващи процеса на глобализация в свой интерес. За преобладаващата част от световния бизнес глобализацията означава рязко засилване на пазарните рискове и неопределености, едновременно се изменя характера на тези рискове в сравнение с традиционните пазарни рискове от миналото. Ще отбележим, че новите пазарни рискове много по-трудно се прогнозират за сега, а последствията от тяхната реализация нерядко са по-разрушителни или най-малкото - непредвидими. Тези рискове могат да се нарекат пазарни, което в определена степен е условно казано, тъй като много кризи, възникващи в световното стопанство, се планират именно от тези ТНК, които си разчистват пътя към световните пазари или получават баснословни печалби от спекулации, за сметка на резките раздвижвания на пазарите. Често ТНК и ТНБ привличат към управлението на световните пазари непазарни сили - държавите на своето базиране, правителствата на които политически и идеологически осигуряват процеса на глобализацията.
--------------------------------------------------

0041: Европейска екологична политика по опазване на околната среда.

2010-12-01T10:07:00.000-08:00

Необходимостта от обща екологична политика по опазване на околната среда е призната в началото на 70-те и се пристъпва към изработването на съответните нормативи, разпоредби и забрани. Те се отнасят до чистотата на водите и въздуха, употребата на химикали, защитата на животинския и растителния свят, шума, отпадъците. Ефективността на екологичната законодателна уредба на Европейската общност зависи от прилагането й в националното законодателство на страните-членки.

Фотоизточник: images.google

ЕС изработва еко-политически програми, разгръща и изследователски програми като STEP (Науката и технологиите за опазване на околната среда) и EPOCH (Европейска програма за климатология и естествени рискове). В шестата програма “Околна среда 2010” приоритетни са мерките за ограничаване на промените в климата, защита на природната среда и биоразнообразието, устойчиво управление на ресурсите и на отпадъците и др.
--------------------------------------------------

0039: Могат ли утайките от пречиствателните станции да се управляват? (Okolnata sreda - utaiki ot prechistvatelni stancii / Sewage sludge )

2010-08-28T08:01:00.000-07:00

Vajno li e da se prechistvat utaikite ot prechistvatelnite stancii? (Sewage sludge)

Отпадъчните води от различните производствени дейности, услуги и жизнената дейност на хората заустват в канализационната мрежа, с помощта на която се отвеждат в пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ) с цел намаляване, в максимална степен, на вредното им въздействие върху човешкото здраве и околната среда.
В населените места, в които не е изградена канализационна мрежа, отпадъчните води се отвеждат в септични ями. Периодично, акумулираните в тях води се транспортират до пречиствателни станции, с помощта на асенизационни коли.
Пречистването на отпадъчните води се извършва чрез физични, химични и биологични методи. В процес на пречистване се образуват утайки, които трябва да бъдат обработени допълнително, с оглед окончателното им обезвреждане или оползотворяване.
Тази допълнителна обработка понякога изисква по-големи капиталовложения, отколкото самото пречистване на отпадъчните води.
Допълнителната обработка на утайките може да бъде извършвана по различни методи, в т.ч.:

Анаеробно изгниване в метантанкове или открити изгниватели;
Аеробно стабилизиране;
Разграждане при висока температури налягане;
Механично обезводняване във филтър-преси;
Обезводняване и стабилизиране в открити изсушителни полета или лагуни;
Термична обработка на обезводнена утайка;
Обеззаразяване и др.

Накрая утайките се обезвреждат (чрез депониране, изгаряне или др.) или се оползотворяват (в земеделието, за рекултивация, като алтернативно гориво).
Като основна практика за обезвреждане на утайките в света през последните 5 години се прилага изгарянето им, особено в страните в ЕС, поради ограниченията за депониране, произтичащи от Директива 1999/31/ЕС за депониране на утайките.
Утайките най-често се третират в метантанкове, като отделената енергия се използва за отопление. По отношение на използването им в земеделието се води широк дебат. В някои страни – Холандия и Белгия, използването на утайки в земеделието е забранено, а в други изискванията са много строги – Дания, Финландия , Швеция.
В България, условията за оползотворяване на утайки от ПСОВ в земеделието са регламентирани в Наредбата за реда и начина за оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието
По-малките ПСОВ, за около 50 000 еквивалент жители (ЕЖ), включват утайко-уплътнители, двуетажни утаители открити изгниватели, резервоари за съхранение и изсушителни полета.
В станции за над 50 000 еквивалент жители (ЕЖ), за третиране на утайките най-често се използват открити изгнивателиу и механично обезводняване с вакуум или лентови филтър-преси, като повечето станции имат изсушителни полета като резервен вариант.
Преди да жбъдат депонирани, приблизително 70% от утайките, генерирани от ГПСОВ в страната, се третират предварително с механично обезводняване, а останалите се изсушават на изсушителни полета.
--------------------------------------------------
© 2010, Диди Панкова - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

0038: Кои са причините за замърсяване на отпадъчните води? (Okolnata sreda - otpadychnite vodi/ Wastewater pollution)

2010-08-27T05:19:00.000-07:00

Koi sa prichinite za zamyrsiavane na otpadychnite void? (Wastewater pollution

Концентрацията на населението в градовете, развитието на промишленото и стопанското производство станаха причина да се измени обема и съставът на отпадъчните води, които постъпват в реките, вътрешните водоеми, моретата и океаните, което от своя страна нарушава кръговрата на веществата в околната среда.
Дефицитът на вода е резултат преди всичко на нарасналото й замърсяване, вследствие на което тя става негодна за стопанско ползване.
Според начина на образуването си и техния състав, отпадъчните води, които се отвеждат от територията на селищата и промишлените предприятия, се подразделят на три вида:

Промишлени води. Получават се при използване на водата непосредствено за производствени нужди в самия технологичен процес.
Дъждовни води. Образуват се при валежи и топене на снега.

Битови води. Постъпват от санитарните възли на жилищата, от производствените и административните сгради, домакинствата, заведенията за обществено хранене, обществени бани, тоалетни, перални, болници и др.;

В световната практика замърсяванията в отпадъчните води се подразделят на две групи: минерални и органични:

Минерални – състоят се от пясък, шлака, глинести и рудни частици, разтвори от минерални соли, киселини, основи, минерални масла и др. Отделят се от минно - добивните предприятия, металургичните, машиностроителните, нефтопреработвателните и други заводи.

Органични – включват остатъци от растителни и животински произход, растителни масла, остатъци от плодове, зеленчуци, физиологични отделяния от животните и човека, остатъци от мазнини и мускулни тъкани и др.

Остатъците от растителен произход съдържат главно въглерод, а животинските – азот. Органичните замърсявания се отделят от бита, кланиците, кожарските, пивоварните, хартиено - целулозните и други производства.
Към тях се отнасят бактериалните и биологичните замърсявания, които представляват различни микроорганизми: квасни и плесенни гъбички, дребни водорасли и бактерии, включително причинителите на заболявания от тиф, паратиф и дизентерия, яйца на хелминти, отделящи се от екстрементите на хората и животните и др.
Тези замърсявания се отделят чрез битовите води и водите, изпускани от кланиците, кожарските заводи, миячните инсталации за прежда, болниците и др.
Напоследък в специализираната литература все по-често се пише за т.нар. термично замърсяване на отпадъчните води, което означава прекомерно повишаване на температурата на водата във водните обекти.
Те са резултат на изливането на затоплени отпадъчни води от промишлените предприятия и главно от термоелектрическите централи. Термичното замърсяване има много неблагоприятен екологичен ефект. Близката до 30 °С температура на водата причинява спиране на растежа, храненето и размножаването на водните организми, а по-високата от тази температура предизвиква тяхното загиване.
Като особен аспект на замърсяването се явява еутрофикацията на водите, наречена още „цъфтеж на водите”. Характеризира се с повишаване на биологичната продуктивност на водите в резултат на натрупването във водоемите на азотни и фосфорни съединения, свързани с разнообразната дейност на хората.
При нея се наблюдава извънредно силно развитие на водорасли. Еутрофикацията е свързана с изменения на физичните и химичните свойства на водата. Тя става мътна и зелена, с неприятни мирис и вкус.
Съдържанието на Рн се повишава, поради което в утайките се отлагат калциев карбонат и магнезиеви хидроокиси. При тези процеси водораслите измират, падат на дъното и се разлагат.
Като следствие от гниенето кислородът се изчерпва и се появява т.нар. „режим на задушаване”, при който става масово измиране на рибите и другите хидробионти. Признаците, по които се съди, че водата е замърсена са:

Поява на плуващи вещества върху повърхността на водата и утайки върху дъното на водоема;
Промяна на физичните свойства на водата (прозрачност, цвят, поява на миризма и привкус);

Промяна на химичните свойства на водата (реакция, количество на органичните и минералните вещества, поява на отровни вещества, намаляване на количеството на разтворения във водата кислород и др.);

Промяна на разпространените във водата видове бактерии и на микроорганизми, причиняващи различни заболявания.

--------------------------------------------------
© 2010, Диди Панкова - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

0037: Лосанжелоски и Лондонски смог (Okolnata sreda - smog / Smog)

2010-08-24T04:35:00.000-07:00

Losanjeloski i Londonski smog (Smog)

Смог е вид атмосферно замърсяване, дължащо се на взаимодействието на протичащи фронтални процеси в околната среда и отделящите се вредни газове предимно от промишлените предприятия, транспортните средства и битовото отопление.

С други думи, смогът е наситена с дим мъгла. При наличие на температурни инверсии в атмосферния въздух, той може да се задържи дори и с месеци, което има сериозни последствия както за качеството на въздуха, така и за човешкото здраве.

Лосанжелоският тип смог се образува от ацеталдехид, от формалдехид, олефини и азотните окиси в отпадъчните автомобилни газове с участието на кислорода и под действието на ултарвиолетовата част на слънчевото излъчване.

Фотоизточник: images.google

Лосанжелоският тип смог е фотохимически смог, при който протича химична реакция на разпадане на NO2 до NO и свободен кислород под влияние на ултравиолетовата радиация. А свободния кислород реагира веднага с атмосферния кислород и се получава озон О3.

Озонът със свой ред взаимодейства със споменатите отпадъчни газове, при което се образуват неприятно миришещи и дразнещи очите алдехиди и перокиси. Смог от този тип се появява в обедните и ранните следобедни часове.

Лондонският тип смог е обогатена със серен диоксид SO2 и сажди мъгла. Адсорбираният върху частиците сажди SO2 повишава концентрацията си и в серен триокис SO3 и сярна киселина H2SO4 под кааталитичното действие на съдържащите се в прахта от пепелта съединения Fe, Ni, Mo и V.

Фотоизточник: images.google

Лондонският тип смог раздразва лигавиците на очите и бронхите и е характерен за студените, влажни и мрачни есенни и зимни вечери, като се засилва през нощта.

Замяната на традиционното отопление с въглища с централно отопление в Лондон е намалила значително образуването на мъгла и смог.

Тежък смог може да възникне при следните метеорологични условия: скорост на вятъра в близост до повърхността на земята не повече от 3 m/s и на височина под 5000 m – до 14 m/s; наличност на височинна инверсия с долна граница под 500 m и температурен градиент най-малко 2 °С/ 100 m; отсъствие на валежи и запазване на посочените условия поне 24 часа.

Фотоизточник: images.google

За предотвратяване на опасностите, свързани с образуването на смог, в някои страни, в които съществуват реални възможности за подобни явления са създадени предупредителни служби.

Като индикатор в случая освен метео условията служи и концентрацията на замърсяванията. Веднага след достигане на определени гранични стойности се вземат мерки за намаляване на постъпването на замърсявания в атмосферния въздух. Смог – предпазната програма включва няколко степени:

Първа степен на тревога – съдържание в ppm на CO – 100, на NO2 – 3, на SO2 – 3 и на О3 – 0,5;
Втора степен на тревога – съдържание в ppm на CO – 200, на NO2 – 5, на SO2 – 5 и на О3 – 1,0;
Трета степен на тревога – съдържание в ppm на CO – 300, на NO2 – 10, на SO2 – 10 и на О3 – 1,5.

Фотоизточник: images.google

Програмата предвижда за всяка степен предпазни мероприятия, като се започне от преминаване към употреба на бедно на сяра гориво и се стигне до ограничено по време частично или пълно преустановяване на движението на моторните превозни средства и на дейността на промишлените предприятия в застрашения район.

Източници:
http://okolnatasreda.blogspot.com/2010/07/0024-okolna-sreda-iztochnici.html
--------------------------------------------------
© 2010, Диди Панкова - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

0036: От какво зависи класификацията на природните ресурси? (Okolnata sreda - prirodnite resursi-klasifikacia / Classification of natural resources )

2010-08-23T04:08:00.000-07:00

Ot kakvo zavisi klasifikaciata na prirodnite resursi? (Classification of natural resources)

За правилното оценяване на възможностите за използване и опазване на природните ресурси голямо значение има тяхното класифициране.

В практиката намират приложение главно два типа класификации на природните ресурси: природни и икономически.

Природната класификация на ресурсите се базира на предпоставката, че последните са компоненсти на околната среда, а икономическите изхождат от насоките и формата на тяхното използване.

Фотоизточник: images.google

Според природната класификация се различават следните основни видове естествени ресурси:

Геоложки (минерални);
Климатични;
Водни;
Почвени;
Растителни;
Фаунистични;
Атомни;
Планетарни и космически.

Широко приложение намира класиификацията на ресурсите в зависимост от това дали се изчерпват. От тази гледна точка те делят на изчерпаеми и неизчерпаеми. От своя страна изчерпаемите се подразделят на възобновяеми и невъзобновяеми.

Към възобновяемите ресурси се числят почвените, растителните, фаунистичните и някои минерални запаси като например солите, които се утаяват в езерата и морските лагуни.

Те могат да се възпроизвеждат в природните процеси и да се поддържат в постоянно количество, определяно от равнището на тяхното ежегодно възпроизводство и разход.

Почвата като природно тяло не се изчерпва с това, че върху нея се отглеждат растения. Това е така, защото изразходването на елементите, обуславящи почвеното плодородие, се компенсира с разлагането на растителните оппадъци и проникването на разтворими вещества в почвата, благодарение на повдигащите се от дълбочина води или наповърхностното им оттичане.

Всичко това става обаче само в случаите на грижливо отношение към почвата и спазването на определен режим на агротехника. По този начин за запазването на почвените богатства е необходимо да се повишава почвеното плодородие или пълното им опазване от разрушаване.

Фотоизточник: images.google

Растителните и фаунистичните запаси също се числят към категорията на възобновяемите ресурси. Хората поддържат тяхното количество и създават възможности за възпроизводството им чрез въвеждането на норми за оптималното им използване и рационално водене на съответните стопански отрасли.

Следва да се има предвид, че в много случаи възобновимостта или невъзобновимостта на природните богатства зависи от отношението на човека към тях.

Така например, ако се допусне хищническо използване на животински или растителни видове, може да се стигне до нарушаване на способността на биологичните системи за самовъзпроизводтство и тогава тези източници ще станат практически невъзобновяеми.

По отношение на възобновимите ресурси се поставя цялостна задача за максималното им включване в ресурсооборота при условие на разширено възпроизводство.

Главното в опазването на възобновимите ресурси е осигуряването на постоянна възможност за тяхното възобновяване.

Неизчерпаемостта на тези средства се осигурява с това, че във всеки определен момент от време (например за година) те се разглеждат като ограничени ресурси, чието ползване трябва да се регламентира строго. Това е главният принцип на за тяхното използване и опазване.

За възобновимите ресурси в пълна сила важи изискването за рационално използване, което трябва да се планира. Планирането от своя страна, трябва да осигурява условия, така че изразходването им да не превишава скоростта на тяхното възобновяване.

Към невъзобновяемите ресурси се отнасят богатствата на земните недра (полезни изкопаеми), експлоатацията на които неминуемо води до изтощаването им.

Тяхното опазване се свежда до правилното използване, търсене на нови запаси, издирване на заместители, замяната на дефицитни запаси с по-малко дефицитни и т.н.

Към неизчерпаемите ресурси се отнасят слънчевата радиация, атмосферния въздух, валежите, енергията на вятъра, водата, енергията на прилививте и отливите, геотермалната енергия.

Фотоизточник: images.google

Независимо, че по количество са неизчерпаеми, те могат да бъдат изтощени, например със замърсяването на атмосферния въздух и водите.

Водните запаси например са неизчерпаеми в глобален мащаб, но могат да бъдат и дефицитни в определено време и на дадено място.

Мероприятията по опазаване на неизчерпаемите ресурси трябва да бъдат насочени към предотвратяването и борбата с тяхното качествено изтощаване.

В съдържателно отношение икономическата класификация на природните ресурсите зависи от използването им в главните отрасли на:

1. Материалното производство. Към тях се отнасят:

Промишлените - това са енергийни (нефт, въглища радиоактивни елементи като уран, торийй и др.); суровини за добив на конструкционни материали (черни, цветни и редки метали, нерудни изкопаеми); суровини за добив на други продукти (химико-технологични суровини – сяра, изкопаеми соли и др.); суровини за получавне на предмети за непосредствено използване (скъпоценни камъни, билки и др.);
Селскостопански – към тази категория се отнасят средствата и условията за отглеждане на полезни културни растения (варовити материали, торф, топлина, атмосферна влага, води за напояване, почви и др.);

Фотоизточник: images.google

2. Непроизводствената сфера – към тях се числят питейната вода, лечебните минерални води, диворастящите плодове, гъбите, климатичните фактоори за отдих и лечение, водоемите за спорт и отдих, горите, курортите, дивечът и рибата за споретн лов и риболов, естетическите ресурси и др.

Тази икономическа класификация на природните ресурси все пак не е съвършена и се нуждае от допълнително развитие.

Източници:
http://okolnatasreda.blogspot.com/2010/07/0024-okolna-sreda-iztochnici.html

http://ikonomika1.blogspot.com/2010/07/0024-ikonomika-iztochnici-economy.html
--------------------------------------------------
© 2010, Диди Панкова - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

0035: Какво е необходимо за ефективното и бързо протичане на процеса на компостиране? (Okolnata sreda - proces na kompostirane / Process of compostin)

2010-08-18T13:00:00.000-07:00

Kakvo e neobhodimo za efektivnoto i byrzo protichane na procesa na kompostirane? (Process of composting)

За ефективното и бързо протичане на процеса на компостиране е необходимо добро прецизиране на основните компоненти – въздух, вода, въглерод, азот и температура.

Въздух – аеробните организми, извършващи процеса на компостиране, използват около 1,6 кг кислород, за да преработят 1 кг органична материя. Затова е необходимо компостиращият се субстрат постоянно да се обогатява с кислород.

Вода – за да функционират, всички микроорганизми се нуждаят от вода. При съдържание на влага в компостния отпадък под 40%, микробната активност се забавя.

Фотоизточник: images.google

Ако обаче съдържанието на влага е над 60%, въздушните пространства в компостирания материал се напълват с вода, при което се създават анаеробни условия, съпътствани от неприятни миризми, а процеса се забавя.

Температура – различните фази на процеса протичат при различни оптимални температури. За фазата на активното компостиране са характерни високи температури от 50 до 70 °С.

Ако температурата се покачи над 80 °С, материалът трябва да се охлади, защото процесът се забавя и спира поради измиране на големи групи микроорганизми.

През фазата на зреене температурата трябва да бъде малко над температурата на околната среда. При температура около 0°С процесът спира, тъй като повечето микроорганизми стават неактивни и образуват спори.

Фотоизточник: images.google

C/N – балансираното съотношение между въглерода и азота е много важно, тъй като мокроорганизмите използват въглерода като източник на енергия, а азота – за да синтезират протеините, от които са изградени.

Недостигът на един или друг елемент води до забавяне на целия процес. При развитието си микроорганизмите използват 1/3 от въглерода, смесвайки го с азота, за да изградят клетъчната си структура, а останалата част от въглерода се окислява до въглероден диоксид CO2.

На всеки атом азот се използват 30 въглеродни атома. Следователно, оптималното съотношение C/N за субстрата в първата фаза се счита 30/1.

Когато азота е в излишък се отделя амоняк (NH3), който мирише неприятно, а когато въглерода е в излишък – процеса се забавя. Съотношението между въглерода и азота в зрелия компост е около 20/1.

Фотоизточник: images.google

Зрелият компост може да се използва като:

Подобрител на почвата – подходящ за тежките глинести почви, задържа влага и помага за подобряване на леките пясъчни почви, намалява почвената ерозия или опустяването и помага за свързване на хранителните вещества, предпазвайки ги от отмиване от почвата;

Мълч – задушава малките плевели и предпазва повърхността на почвата от пресъхване, прегряване или премръзване;

Тор – подхранва растенията, укрепва жизнеността на кореновата система, използва се в смески за засаждане на цветя и др.

Компостът от битови отпадъци понякога може да съдържа тежки метали и други токсични вещества поради факта, че се произвежда от смесени отпадъци, т.е. когато не се прилага разделно събиране.

За произвеждането на вискокачествен компост е много по-добре да няма смесване на замърсители с подлежащите на компостиране отпадъци.

Тъй като при фамилното компостиране условията на процеса не могат да бъдат контролирани така, както в един завод, не се препоръчва компостирането на остатъци от местни и млечни продукти в домашни условия.

Там, където домакинствата нямат условия да компостират собствените си отпадъци, местните власти могат да предложат разделно събиране на органичната фракция и централизираното й компостиране.

Фотоизточник: images.google

Търсенето на компост от битови отпадъци, събирани разделно при източника, ще се увеличи с нарастването на опита при производството и употребата му.

Компост вече се прилага върху засолени почви за възстановяване на плодородието им. Всяка година в света се унищожават по три тона на акър от повърхностния почвен слой и компостът вероятно ще бъде необходим за възстановяване на структурата на земеделските земи.

0034: Какъв е ефектът за околната среда от компостирането на отпадъци? (Okolnata sreda - kompostirane / Composting)

2010-08-18T12:06:00.000-07:00

Kakav e efekta za okolnata sreda ot kompostiraneto na otpadyci? (Composting)

Със засиленото предпочитане към оползотворяване на материалите и енергията, компостирането ще се превръща във все по-популярно средство за управление на отпадъците и опазване на околната среда.

Фотоизточник: images.google

Това е естествен процес, при който под влиянието на микроорганизми, растителните и животинските отпадъци изгниват и се връщат обратно в почвата, където разграждащите организми ги превръщат в хранителни вещества, достъпни за растенията, в една по-стабилна форма на органична материя, наречена хумус.

Този природен процес на разграждане може съвсем лесно да бъде пресъздаден от хората, като при това бъде ускорен многократно.

Процесът на компостиране се извършва на няколко етапа:

Предварителна обработка – за получаване на висококачествен компост е необходимо предварително сортиране, като идеалният случай е разделяне на отпадъците при източника им – в домакинствата.

В инсталациите за компостиране, където постъпват смесени отпадъци, се налага те да се обработват, за да се получи по-подходящ за компостиране материал.

При несортираните отпадъци полезните материали се отделят на този етап, а остатъкът, подходящ за компостиране, може да бъде раздробен и/ или пресят до получаване на хомогенна органична фракция.

Фотоизточник: images.google

Надробеният (нарязаният) материал е с размери на частиците между 100 и 25 мм. Това увеличава активната повърхност, до която микроорганизмите имат достъп.

Колкото по-дребни са частиците, толкова по-голяма е активната повърхност и процесът на разграждане протича по-бързо. Ако обаче размерите са много малки, частиците се слепват обратно, масата губи порьозността си (пропускливостта си), а процесът на се забавя.

След като се нарежат, биоразградимите материали се смесват, така че да се получи подходящо съотношение на отпадъци - източници на въглерод (главно растителни отпадъци) и отпадъци – източници на азот (животински останки, прясно окосена трева, хранителни остатъци).

Активно компостиране – в разграждането участват следните микроорганизми: бактерии, гъбички и актиномицети, които разграждат органичната материя за да се хранят и размножават.

Най-напред се разграждат по-простите химични съединения (с по-къси въглеродни атоми), които доставят на микроорганизмите енергия в по-достъпна форма.

Фотоизточник: images.google

В процеса на разграждане се отделя топлинна енергия, повишаваща температурата на компостиращата се биомаса до 55-60 °С. При наличие на достатъчно въздух метаболитната активност на тези микроорганизми е толкова голяма, че температурата може да се повиши до 70 °С.

На този етап се развиват топлоустойчивите (термофилни) бактерии и актиномицети. При тази температура се унищожават повечето вредители, семена на плевели и патогенни бактерии.

Постепенно хранителния субстрат за развитие на микроорганизмите се изразходва, скоростта на разграждане се забавя, компостът се охлажда, а най-активни стават гъбичките и мезофилните бактерии. Процесът трае от 2 до 5 седмици, в зависимост от субстрата и използваната технологията.

Активно зреене – пресният компост може да е вреден за растенията, защото някои от междинните продукти, освободени в процеса на разграждане на сложните органични молекули са токсични за растенията.

Фотоизточник: images.google

В процеса на узряване микроорганизмите разрушават тези токсични съединения. Процесът на зреене може да продължи с месеци.

През този етап разградимите вещества вече са се изчерпали. Температурата продължава да спада и психрофилните организми (живеещи при по-ниски температури) започват да преобладават.

Появяват се множество дъждовни червеи, стоножки, насекоми и паяци. Извършва се процес на хумификация. Продуктът започва да прилича на почва, а изходните материали не се разпознават.

За ефективното и бързо протичане на процеса основните компоненти – въздух, вода, въглерод, азот и температута да бъдат добре прецизирани.

Компостирането може да се извършва както в личния двор – на открито или в специални съдове, наречени компостери, така и в промишлени мащаби – отворени и затворени системи.

Фотоизточник: images.google

Предимствата на затворените системи са по-малката зависимост от метеорологичните условия, по-малката загуба на топлина и следователно по-бързото протичане на процесите, намаляване замърсяването на работните помещения и контрол на въздуха, който излиза навън, както и контрол на параметрите, необходими за правилното протичане на процеса. Те изискват по-големи капиталовложения в сравнение с отворените системи.

По-усъвършенствани в технологично отношение системи обикновено се прилагат при смесване на отпадъци с различни характеристики, например утайки от пречистването на отпадни води и битови отпадъци, или където съществува проблем за намиране на достатъчно място. Полученият продукт може да се окаже приемлив универсален тор.

Изискванията към съоражения и инсталации за компостиране на отпадъци се регламентира чрез Наредба № 8 за условията и изискванията за изграждане на съоражения и инсталации за обезвреждане на битови отпадъци.

През 2001 г. В община Велинград започна първият проект за домашно компостиране в пластмасови контейнери. В рамките на този проект е установено намаляване на годишното количество отпадъци, отиващи за депониране, с 20 до 80 кг на човек.

Фотоизточник: images.google

0033: Какво представляват природните ресурси? (Okolnata sreda - prirodnite resursi / Natural resources)

2010-08-16T13:00:00.000-07:00

Kakvo predstavliavat prirodnite resursi? (Natural resources)

Природните ресурси представляват съвкупност от природните условия, необходими за съществуването на човечеството и най-важните съставки на околната среда, които се използват или могат да бъдат използвани за задоволяване на производствени или други цели.

Фотоизточник: images.google

Според друго определение, природните ресурси са средствата за съществуване, които човек черпи от природата и без които е невъзможна неговата производствена дейност.

Към тях се отнасят полезните изкопаеми, релефът почвите, водите, енергията на приливите и отливите, атмосферния въздух, климатът , слънчевата и енергията от вятъра, космическата радиация, озоновия слой, животните и растенията.

Разгледани в тяхната конкретно - историческа форма, природните ресурси се изучават и като естествени производителни сили.

Когато те се включат в процеса на общественото производство, се превръщат в съставен елемент от производителните сили на обществото.

Научно – техническия прогрес води до непрекъснато нарастване на количеството на използваните ресурси и до включването им стопанския оборот на нови видове суровини.

Развитието на производителните сили е свързано с едновременния растеж на потребностите на обществото от източници на енергия и материали, които трябва да се вземат от природата.

Фотоизточник: images.google

В нашето съвремие, характерно с изключително високи темпове на ръст на производството, е необходим точен количествен разчет на различните видове природни ресурси, за да се определят най-рационалните темпове на тяхното използване.

Ето защо при рационалното природоизползване се въвежда строг отчет на природните ресурси във всяка област на националното стопанство, където те се експлоатират (в горското стопанство – отчет на горския фонд, в ловното – на дивечови запаси, във водното – на водните ресурси и т.н.).

Фотоизточник: images.google

При това на първо място стои въпроса за отчитане състоянието на изчезващите ресурси в околната среда в местата на тяхното най-интензивно използване.

Освен това във всички отрасли на материалното производство трябва да се залага принципът за рационално и икономичното им използване и за търсенето на заместители на изчерпаемите ресурси.

Източници:
http://okolnatasreda.blogspot.com/2010/07/0024-okolna-sreda-iztochnici.html

http://ikonomika1.blogspot.com/2010/07/0024-ikonomika-iztochnici-economy.html
----------------------------------------
© 2010, Диди Панкова - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

0032: Какави са предимствата за околната среда от биоразградимите отпадъци? (Okolnata sreda - biorazgradimi otpadyci / Biodegradable waste)

2010-08-13T09:43:00.000-07:00

Kakvi sa predimstvata za okolnata sreda ot biorazgradimite otpadyci? (Biodegradable waste)

Биоразградими са онези отпадъци, които в естествени условия се разлагат сравнително бързо под въздействието на аеробни или анаеробни организми. Това са различни хранителни и животински отпадъци, хартия и картон.

Фотоизточник: images.google

В зависимост от населеното място и сезона, биоразградимата фракция от битовите отпадъци варира в широки граници – от 20 до 80%. Следователно, ако тези отпадъци се рециклират, количеството, оставащо за депониране ще се намали значително.

Това би спестило място на депата за отпадъци и би позволило по-дълъг срок на експлоатацията им. От гледна точка на опазване на околната среда ще се намали отделянето на парникови газове (причина за глобалното затопляне) в атмосферата, като въглероден диоксид, метан и азотни окиси, които се образуват при гниенето на биоразградими вещества в условията на депата.

Тъй като отреждането на терен и строителство на депа за отпадъци е сериозна инвестиция навсякъде по света, разумен подход както от икономическа, така и от екологична гледна точка, е намаляването на обема на отпадъците, постъпващи в депата, чрез отстраняване на органичната фракция.

Фотоизточник: images.google

Основни алтернативи на депонирането на биоразградими отпадъци са:

Анаеробно третиране – при този метод отпадъците се подлагат на анаеробна ферментация – процес, който се извършва в отсъствие на кислород.

Сложните въглеводороди се разграждат и се превръщат в междинни вторични продукти, при което се освобождава въглероден диоксид СО2 и метан, който може да се използва като гориво за отопление на жилищни сгради или за автомобили.

Фотоизточник: images.google

Механично – биологично третиране – целта е да се намали обема на отпадъците и тяхното стабилизиране, с цел предотвратяване образуването на парникови газове при тяхното последващо депониране.

С този метод се третират главно смесени битови отпадъци, които не са събрани разделно.

Компостиране – думата „компост” е с латински произход и означава „събирам заедно”. Компостът е продукт, получен от естественото разграждане на биоразградими отпадъци, събрани на едно място, под въздействието на бактерии, гъбички и други организми в кислородна среда.

В повечето стратегии основният метод за рециклиране на тези отпадъци и намаляване на емисиите от парникови газове се посочва компостиране в близост до мястото на образуването им (фамилно компостиране), следвано от централизирано и анаеробно третиране.

Фотоизточник: images.google

Една от водещите страни в Европа в това отношение е Германия, където през 2001 г. са в експлоатация около 900 инсталации за компостиране. Около 70% от тях членуват в организация на качеството на произведения компост.

През 2002 г. са въведени в експлоатация и около 800 инсталации за анаеробно третиране на отпадъците. Повечето от тях третират главно животински отпадъци (тор). Освен това там има и 47 инсталации за биологично третиране на биоразградими отпадъци.

В Швеция 15 % от общините събират биоразградимите отпадъци разделно. Там има и 125 инсталации за компостиране и 7 за анаеробно разграждане, като биогазът, който се произвежда, се използва за гориво за автобусите в градския транспорт.

Фотоизточник: images.google

В Япония сметоизвозващите фирми използват само биогаз, произведен в инсталации за анаеробно третиране на биоразградими отпадъци.

През 1995 г. общи брой на съораженията за компостиране на градински отпадъци в САЩ надхвърля цифрата 3 300. В две трети от тях се рециклират и листата, събрани през есента. В повече от 20 щата е забранено директното изхвърляне на градински отпадъци на депата за отпадъци.

0031: Опасни ли са медицинските отпадъци за околната среда? (Okolnata sreda - medicinski otpadyci/ Medical waste)

2010-08-11T10:41:00.000-07:00

Opasni li sa medicinskite otpadyci za okolnata sreda? (Are hazardous medical waste)

Екологосъобразното управление на опасните отпадъци от лечебните заведения е от голямо значение, с оглед предотвратяване и ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху човешкото здраве и околната среда.

Фотоизточник: images.google

Отпадъците от лечебните заведения са твърди и/или течни, генерирани в резултат на медицински дейности. Приблизително 15 - 25 % от общия поток, които се генерират на територията на лечебните заведения са опасни отпадъци, като от тях около 10 до 15 % могат да бъдат потенциално инфекциозни.

При неправилно съхранение и обезвреждане на тези видове отпадъци, в зависимост от техния състав, количества и свойства се създава риск за човешкото здраве и околната среда.

Въвеждането на разделно събиране на отпадъците е ключът към ефективното им управление. То гарантира изборът на правилен метод за обезвреждане, безопасността на персонала, минимизирането на вредите за околната среда и рециклиране при възможно най-малък разход на ресурси.

Разделянето трябва да се извършва възможно най-близо до точката, в която се образуват, т.е. в отделението, в операционната зала, в лабораторията, в родилната зала и пр., така че да се изолира отпадъка незабавно и да се избегне опасното вторично разделяне.

Фотоизточник: images.google

В цялата страна трябва да се прилага една система за разделяне, за етикетиране и „цветово кодиране”, което представлява процес на разделяне на различните видове медицински отпадъците в контейнери, маркирани с различни цветове във всяко помещение, където се образуват.

Препоръчват се контейнери, изработени от нехалогенирани материали, които са непромокаеми, устойчиви на въздействие и могат да бъдат изгаряни. Задължително трябва да бъде предвиден капак, който да покрива отвора на съдовете за събиране.

Транспортирането трябва да осигурява ненужен контакт с персонала и с други лица. Транспортните средства трябва да бъдат конструирани така, че да не позволяват разсипването им и да са изработени от материали, позволяващи обработка с почистващи препарати.

Фотоизточник: images.google

Разделното събрани медицинските отпадъци трябва да се съхраняват в складови съоражения до обезвреждането им. Недопустимо е материали, които не представляват отпадъци, да се съхраняват в едно и също складово помещение с инфекциозни отпадъци.

Основния метод за обезвреждане на опасните отпадъци от лечебните заведения е изгарянето. При високотемпературно окисление, органичните съединения се превръщат в газообразни оксиди, главно въглероден диоксид и вода.

Неорганичните съединения се минерализират и се превръщат в пепел, освен ако не преминат в димни газове. По съображения за контрол на емисиите и за експлоатационна безопасност е желателно отпъдъциите от възможно повече лечебни заведения да бъдат изгаряни в едно централно съоражение.

С оглед да се сведе до минимум влиянието върху околната среда на инсинераторите, отпадъчните емисии във въздуха, водата и почвата трябва да се намаляват чрез използването на ефективни и съвременни техники за изгаряне и контрол на емисиите.

Освен споменатите замърсявания, всички инсинератори произвеждат различни количества остатъчни вещества, напр. дънна пепел или летлива пепел и твърди частици, които се улавят от устройствата за контрол на замърсяването.

Фотоизточник: images.google

Остатъците след процеса на изгарянето притежават опасни характеристики, поради което трябва да се прилагат подходящи екологосъобразни мерки за депонирането им.

Друг метод за третиране на медицински отпадъци е автоклавирането. При стерилизацията с пара (обработка с автоклав) те се подават на въздействието на наситена пара под налягане в парен котел или автоклав.

Процесът на стерилизация може да започне само тогава, когато въздухът е отстранен от автоклава и е достигната работната температура. След отстраняването му, той преминава през филтър, проверен за микробиологична ефективност и чак тогава бива изпускан в атмосферата.

При обработката с автоклав видът на отпадъците може да не се промени, така че различаването между обработените и необработебите отпадъци трябва да става чрез внимателно отстраняване или заличаване на надписите за биологична опасност за обработените контейнери или чрез маркирането на такива контейнери с надпис „обработено в автоклав” или „стерилизирано”.

Фотоизточник: images.google

Чрез обработката в автоклава не могат да бъдат отстранени или намалени „небиологичните” опасности, произтичащи от наличието на химични или физични вещества или други материали в отпадъците.

Други методи за обработка на инфекциозните отпадъци са:

Микровълновата дезинфекция – извършва се в затворени контейнери при атмосферно налягане и температури под нормалната точка на кипене на водата.

Дезинфекцията се извършва напълно автоматично. Електричеството е единствения източник на енергия за работата на тази технология, поради което газовите емисии са минимални в сравнение с други технологии.

Химична дезинфекция – при този метод отпадъците се обработват с химични вещества, които притежават антимикробни свойства. Обичайните дезинфектанти могат и да не обезвредят определени микроорганизми, например спори, някои гъбички и вируси.

Ето защо те не трябва да бъдат използвани като основен метод за обработка, освен ако термичните процедури са нецелесъобразни поради характера на отпадъците или замърсения материал.

От съображения за ефективност и опазване на околната среда трябва да се дава предпочитане на термичната стерилизация пред химичната дезинфекция.

С въвеждането на изискванията на Директива 1999/31/ЕС за депониране на отпадъци, в българското законодателство се въвежда забрана за депониране на инфекциозни отпадъци от хуманното и ветеринарното здравеопазване. Тези разпоредби налагат да се търсят надеждни методи за третиране на опасните отпадъци.

0030: Кои са акцентите в управлението на строителните отпадъци? (Okolnata sreda - upravlenie na stroitelnite otpadyci / Management of construction wa)

2010-08-09T11:33:00.000-07:00

Koi sa akcentite v upravlenieto na stroitelnite otpadyci? (Management of construction waste)

В страните членки на ЕС се прилагат различни практики за управление на строителните отпадъци, чрез които, като инфраструктурни методи и технологии за третиране се цели тяхното оползотворяване и по този начин да се намали вредното им въздействие върху околната среда.

Фотоизточник: images.google

В следствие на тяхното прилагане става възможно не само повторното използване на онези изходни строителни компоненти, вложени в състава на строителните материали, впоследствие трансформирали се в отпадъци от строителство и събаряне (ОСС), но и значително минимизиране на генерираното и акумулирането на тези отпадъци.

За разлика от ЕС, където строителните отпадъци представляват един от най-големите отпадъчни потоци по отношение на общото количество отпадъци, в България се отчита, че в столицата и в страната официално регистрираните ОСС са сравнително малко количество спрямо потоците на останалите категории отпадъци.

Въпреки това, през последното десетилетие в резултат на строителния „бум” са регистрирани особено засилени темпове на ново строителство, на ремонти и на възстановителни работи.

Предотвратяването на образуването е първият приоритет от йерархията за управление на отпадъците съгласно Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Този процес включва на количеството на образуваните отпадъци и намаляване на опасните им свойства.

Това означава, че при проектирането на даден строеж, архитектите, изпълнителите и доставчиците трябва да предприемат мерки за намаляване на количеството на отпадъците при последващо разрушаване и да улеснят повторно използване на материалите и селективното събаряне.

Фотоизточник: images.google

Проектирането на нови и поддържането на съществуващи постройки трябва да подпомага за удължаването на живота на тези гради.

При извършването на дейности на строителните площадки трябва да се предприемат действия за предотвратяване образуването на отпадъци, напр. чрез намаляване на употребата на опаковки при доставката на строителните материали или чрез намаляване употребата на средства, при които се намалява образуването на отломки.

За намаляване на вредното въздействие на ОСС производителите на строителни материали трябва да преустановят или ограничат влагането на вредни вещества в тези материали още по време на проектирането на продуктите.

Поради тяхната токсичност и проблемите при управлението им, в строителните материали на трябва да се влагат някои тежки метали (олово, кадмий, живак), азбест и халогенирани добавки за огнеустойчивост.

Вторият приоритет е оползотворяване чрез рециклиране, повторно използване и/или извличане на вторични суровини и енергия от отпадъците.

Рециклирането може да се прилага за огромна част от инертните материали и по-малките фракции, по-конкретно пластмасите, металите, стъклото и дървото. Подходящи за повторна употреба са и тухли, радиатори, вентилационно оборудване.

Фотоизточник: images.google

Рециклирането на ОСС позволява повторното използване на големи количества суровини, вместо които иначе би следвало да бъдат добити невъзобновяеми първични суровини.

Рециклирането на минералните отпадъци намалява вредното въздействие върху околната среда от минната дейност, вследствие на транспортирането, шума, вибрациите, замърсяването на повърхностни и подземни води и др.

Прилаганите технологии за рециклиране могат да бъдат разделени на три основни групи:

Разтрошаване на площадката и механично сортиране, като тази технология е свързана с най-ниски разходи;

Сортиране на някои фракции с цел отделяне на компонентите, пречещи за повторната употреба на отпадъците;

Сортиране, осигуряващо качество на материалите. Тези технологи се използват преди всичко в страните, които са въвели законодателни задължения за рециклиране на ОСС и постигат повече от 90% рециклиране на материалите.

Фотоизточник: images.google

Използваните методи и технологии за тази цел са в зависимост от нуждите и крайната цел на новото им приложение. Тяхното прилагане търпи развитие и се диктува от процеси от икономически порядък.

Третия приоритет на ЗУО е окончателното обезвреждане на отпадъците чрез депониране или изгаряне на онези от тях, които е невъзможно да бъдат предотвратени, намалени и/ или оползотворени.

Характерно за използваната в България практика относно управлението на строителни отпадъци, обхванати в системата на организираното сметосъбиране, е, че тя се свежда до една основна схема: събиране – транспортиране - депониране.

Тоест депонирането е единствен метод за обезвреждане на ОСС у нас. Дейностите по депониране се извършва на специализирани общински депа, които имат регламентиран и контролиран характер.

В зависимост от конкретния случай, ОСС могат да се депонират и на депа за битови отпадъци (БО), като в случая строителните отпадъци се използват за уплътняване и увеличаване стабилитета на отпадъчното тяло, формирано от БО.

Фотоизточник: images.google

Управлението на дейностите със строителни отпадъци е свързано с редица проблеми, някои от които са:

Затруднено почистване на терени в резултат на нерегламентираното им изхвърляне;
Липса на достатъчно точна и ефективна система на отчетност, гарантираща наличие на достоверна информация за формирани и съответно третирани строителни отпадъци;

Неотчитане на всички общини и фирми на формираните и третирани на тяхната територия СО;

Унищожаване на потенциално оползотворими компоненти на строителните отпадъци при депонирането.

С цел отстраняване на горните проблеми, е необходимо да се вземат мерки от различен характер, които включват:

Своевременно почистване на замърсени терени в резултат на нерегламентираното им изхвърляне;

Подобряване на отчетността, с което да се гарантира достоверността на информацията за различни видове, обеми и количества образувани и съответно третирани ОСС;

Засилване на текущия и превантивен контрол от страна на общинските администрации по отношение на събирането, транспортирането и обезвреждането;

Въвеждане на практики за рециклиране (стационарни и мобилни инсталации) и оползотворяване на ОСС за сметка ограничаване то на тяхното депониране;

Въвеждане на строителни стандарти, които да са еднакво приложими както за използването на нови материали, така и за материали, получени от рециклирането на ОСС.

Фотоизточник: images.google

Следва да се отбележи, че за да има реален пазар, рециклираните строителни материали не трябва да отстъпват по качество и цена на естествените инертни материали.

0029: Замърсяват ли околната среда строителните отпадъци? (Okolnata sreda- stroitelni otpadyci / Construction waste)

2010-08-08T12:31:00.000-07:00

Zamyrsiavat li okolnata sreda stroitelnite otpadyci Construction waste)

В резултат от вече настъпили или настъпващи промени в структури на селищната и извънселищната околна среда се формира един непрекъснат процес на генериране и акумулиране на голяма част строителни отпадъци.

Фотоизточник: images.google

В следствие на осъществяването на инвестиционни намерения, свързани с различни дейности по реализиране на инфраструктурни планове, програми и проекти за обекти и съоражения на жилищното, промишленото и друго строителство, този непрекъснат процес е съпроводен и от възстановително- ремонтни дейности.

В зависимост от техния характер и цели се използват различни изходни материали, които по време на работата, след нейното приключване или по-късно през годините, се превръщат в отпадъци от строителство и събаряне (ОСС).

Главните отпадъци от този поток са земни маси, баластра, бетон, асфалт, керемиди, вар, дърво, метали, хартия и пластмаси.

Фотоизточник: images.google

Всички строителни отпадъци оказват вредно въздействие върху околната среда, в следствие на самото строителство, от използването на ресурси, от емисиите в атмосферата и водните обекти, поради консумацията на енергия и образуването на отпадъците на строителните площадки.

Рационалното използване е от съществено значение за прилагане на принципа за устойчиво развитие. Строителството е свързано с консумация на големи количества невъзобновяеми ресурси (инертни строителни материали, метали и др.).

Огромното количество на този вид отпадък е основният проблем при тяхното управление. Поради голямото количество транспортни разходи този вид отпадък се третира близо до мястото на образуване, поради което не винаги е възможно да се прилагат най-добрите методи за третиране и извличане на ресурси.

Фотоизточник: images.google

Понастоящем, в огромната си част, ОСС се депонират, въпреки че тяхното рециклиране е техническо осъществимо и дори икономически изгодно. Това запълва капацитета на съществуващите депа за отпадъци.

Опасните примеси, съдържащи се в строителните отпадъци (предимно азбест, оловни тръби, тежки метали, въглеводороди, бои лепила, дърво, обработено с консерванти и др.), не винаги се отделят от тях и по такъв начин предизвикват замърсяване при депонирането им.

Въпреки, че тяхното количество може да изглежда малко в сравнение с общото количество, трябва да бъдат предприети специални мерки за тяхното управление, тъй като наличието им може да причини замърсяване на целия отпадъчен поток и да затрудни тяхното последващо оползотворяване.

Фотоизточник: images.google

В съответствие с принципите „отговорност на производителя” и „замърсителят плаща”, лицата, извършващи строителство и събаряне, следва да поемат разходите за управлението на отпадъците, образувани от тяхната дейност.

0028: Кои са методите за оползотворяване на енергията от отпадъци (Okolnata sreda - opolzotvoriavane na energiata / Energy recovery from waste)

2010-08-06T12:43:00.000-07:00

Koi sa metodite za opolzotvoriavane na energiata ot otpadyci? (Energy recovery from waste)

С изключение на оползотворяването на метана от депата, всички останали технологии за възстановяване на енергията от отпадъци могат да се разглеждат като предварително третиране преди депонирането, защото при тях се образуват отпадъци, които трябва да бъдат депонирани.

Методите за оползотворяване на енергията от отпадъци са:

1. Анаеробно разграждане (изгниване) – органичните отпадъци могат да бъдат третирани чрез процес на анаеробно гниене, като освободеният метан може да бъде улавян и използван.

Фотоизточник: images.google

Анаеробното гниене се прилага за утайки от пречиствателни станции за отпадъчни води и за отпадъци от земеделието.

Прилагането му като средство за третиране на твърди битови отпадъци, често в комбинация с утайки от пречиствателни станции, води до получаване на богатото на метан гориво.

Метанът може да бъде оползотворен чрез директното му подаване в горелки, за производство на електричество или може да бъде пречистен и добавен към газта за битови нужди.

Органичните отпадъци с високо съдържание на влага се поставят в биореактори – обикновено цилиндрични контейнери, където естествения процес на гниене се ускорява.

Основното предимство на анаеробното гниене в биореактор е, че за разлика от отделения на сметищата газ, където ефективността на улавяне е сравнително ниска (50% или по-малко), тук може да се постигне пълно улавяне и използване.

При анаеробноото гниене се образува и твърд остатък или органични вещества, които могат да бъдат преработени и използвани като тор.

Фотоизточник: images.google

2. Изгаряне – Съществуват два начина за изгаряне на отпадъците и оползотворяване на енергията:

Изгаряне на отпадъците без предварително сортиране по вид (освен отстраняването на обемистите отпадъци), известно като общо изгаряне.

Несортираните битови отпадъци се доставят до съоражението за изгаряне и се поставят в бункер, откъдето се подават в пещ, работеща при температура от 850 °С до 1250 °С.

Енергийното съдържание на газовете, образувани при изгарянето, се използва за получаване на пара, която задвижва турбини за производство на електричество. Горещата вода, която се получава след кондензацията на парата, се използва за отопляване на сгради.

Модерните съоражения за получаване на енергия от отпадъци разполагат със сложни системи за пречистване на газовете, с които се контролира освобождаването на вредни вещества в атмосферата.

Фотоизточник: images.google

Праховите частици се улавят във филтри, а киселинните газове, заедно с други замърсители, се отстраняват в скрубери. При условие, че пепелта от горивната камера не съдържа опасни вещества, тя може да се използва, например като основа при пътното строителство.

При някои пещи за изгаряне на отпадъци се оползотворяват също и черните метали, съдържащи се в пепелта, чрез прилагане на магнитна сепарация.

Общото изгаряне е подходящо за гъсто населените райони, с големи обеми отпадъци и с ограничена площ за изграждане на депа.

Общото изгаряне без оползотворяване на енергията се използва понякога с цел намаляване на обема на отпадъците за депониране (до 90%).

Понастоящем почти не се изграждат инсталации за изгаряне без оползотворяване на енергията, тъй като продажбата на топлина или енергия носи икономическа изгода.

Изгаряне на отделни фракции, които са с висока калоричност. Отпадъците могат да бъдат преработени с цел отстраняване на негоримата част от тях (стъкло и метали), а останалата част се превръща в гориво за съораженията за изгаряне.

През 80-те години, в някои страни в Европа висококалоричната част на отпадъците е била брикетирана за по-лесно транспортиране до крайните потребители и е била използвана като заместител на въглищата. Днес преработеното гориво се изгаря на място.

Отчитайки изискванията за предварителна обработка, използването на отпадъци, като гориво се съвместява добре със схемите за рециклиране на материали.

Този процес е съвместим и с технологията за изгаряне в кипящ слой – процес, който дава възможност за използване на по-малки мощности за получаване на енергия от отпадъци.

3. Оползотворяване на метан от депата. Генерираните газовете се получават при разграждането на органични отпадъци в услови на отсъствие на въздух. Те обикновено съдържат 55% метан и 40% въглероден диоксид, заедно с малки количества азот, водород и вода.

Фотоизточник: images.google

Тези газове могат да се улавят чрез система от кладенци и хоризонтални тръби, които се разполагат преди и по време на експлоатацията на депото.

Към ефективно използване на метана за получаване на енергия се е пристъпило, за да се разреши проблемът с потенциалното изтичане на избухливи газове.

Първоначално газът просто е бил изгарян. Това все още се прави при малките депа, където обемът на генерирания газ не оправдава инвестирането на средства в системи за оползотворяването му.

Тъй като метанът е парников газ, оползотворяването му като източник на енергия допринася за намаляване на процесите на глобално затопляне.

При повечето системи, полученият газ се използва за производство на електричество. При някои системи се използва директно като гориво за пещи и котли.

Фотоизточник: images.google

4. Пиролиза и газификация – пиролизата е процес на разлагане на сложни химични съединения до една или няколко прости субстанции, при висока температура и отсъствие на кислород.

Освен разграждане до по малки фрагменти, пиролизата може да включва изомеризация и образуване на високомолекулни съединения.

Чрез пиролизата на метан се получават чист въглерод, под формата на графит и водород, ацетонът се превръща в кетени и др.

Газификацията е процес на получаване на газ или течни въглеводородни горива от каменни въглища чрез следните три метода:

• Директно добавяне на водород за получаване на метан (ходрогазификация);
• Подземно аериране.

• Окисляване под налягане при 800 °С за получаване на въглероден оксид и водород (синтезен газ), последвано от метанова реакция (метод на Фишер Тропш) ;

И трите метода са технически изпълними. През Втората световна война в Германия се получават големи количества горива чрез хидрогазификацията и по метода на Фишер Тропш.

В Южна Африка в момента функционира единствената голяма инсталация за газификация по метода на Фишер Тропш. Разработени са различни варианти на тези методи, но нито един от тях не е икономически изгоден.

Фотоизточник: images.google

Чрез процесите пиролиза и газификация, химичните съединения, съдържащи се в отпадъците, се разграждат до течни и газообразни горива.

И двата процеса са разработени за третиране или оползотворяване на широк спектър отпадъци и биомаса. Тези технологии предстои да намерят своето широко приложение при третирането на битовите отпадъци.

Източници:
http://okolnatasreda.blogspot.com/2010/07/0024-okolna-sreda-iztochnici.htm
--------------------------------------------------
© 2010, Диди Панкова - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!